— Боян, а при Анна идваше някакъв чичко, затвориха се в стаята и не ме пуснаха вътре! Наложи ми се сама да гледам анимации!
Тази новина съобщи четиригодишната Гинка на Боян, когато той се прибра от работа. Боян остана много изненадан, защото беше сигурен, че това е невъзможно.
— Гинка, сигурна ли си? Може би си го сънувала? – попита внимателно Боян, опитвайки се да разбере защо любимата му малка дъщеричка му говори неистини. – Защо обиждаш мама с такива измислици?
— Не съм го сънувала — обидено наду устнички момиченцето. — Висок чичко беше, още отначало не ми хареса! Не ми вярваш ли?
— О, кой се е обидил на тати? — засмя се леко влязлата жена, правилно разчела изражението на лицето на дъщеря си. — Какво стана? Не ти купих кукла?
Но Гинка се държеше много странно. Щом Анна се появи, малката здраво стисна устни, сякаш я беше страх да каже нещо. Накрая не издържа и подсмъркна шумно. А след минута вече плачеше с глас и принуди разтревожените родители да скочат към нея.
— Мило мое момиче, какво стана?
— Не искам да обиждам мама — хлипаше Гинка и размазваше горчивите сълзи по лицето си. — Мамче, недей да се сърдиш!
