– Ъхъ… – кимна Кирил.
– Как мина денят ти? – попита Гергана.
– Нормално – отвърна кратко Кирил и Гергана си помисли, че тази среща ще бъде трудна – съпругът ѝ изобщо не проявяваше желание за разговор. Освен това изведнъж осъзна, че той винаги е бил такъв, а тя се е опитвала да го разприказва и да го „отвори“, защото искаше да види човека зад тази отчужденост.
– Писа ми, че се занимаваш с това, което искаш. А какъв искаше да станеш? – разбира се, Кирил никога не беше казвал подобно нещо на Гергана, но тя беше забелязала, че работата му не го радва. Да, опитвала се беше да говори с него за това, но той само махваше с ръка. Но сега уж им беше първата среща и той трябваше да се покаже от най-добрата си страна – затова тя зададе този въпрос. Ами ако все пак отговори?
– Работата ми е нормална. Някога отдавна, още в училище, исках да проектирам коли… но не стана.
– Наистина? А защо не стана?
– Ами… в университет не влязох, защото учех зле. Баща ми ме уреди във фирмата, където самият той работеше. Така навлязох в IT-то. Сега изкарвам добре. Може би можеше и повече пари да взимам, ама за това трябва усилие. А и не е сигурно дали ще стане. Така че си работя спокойно. Стабилността е най-важното в живота.
Гергана кимна. Слушаше внимателно човека, с когото живее вече две години, а всъщност почти нищо не знае за него.
– А какво правиш извън работа? – попита тя.
– Ми гледам сериали. Понякога играя игри. През уикендите ходя по барове с приятели.
– А книги четеш ли?
– Еми… понякога уж. Като дете четях… Сега някак си… няма време.
– А какви книги ти харесваха?
– Разни.
– А филми? Какви обичаш? – попита Гергана.
– Екшъни най-вече. Комедии също. Да не мислиш много.
– А драми?
– Скучни са ми. Тежки са такива филми. След работа ми се почива, а не да тъгувам.
– Кой филм гледа последно? Или може би сериал? – Гергана все още търсеше някаква нишка за общ разговор между тях двамата.
Кирил мълчеше съсредоточено – явно се опитваше да си спомни.
– Какво значение има? – каза накрая той. – За мен са просто фон.
– А къде би искал да пътуваш? Коя страна те привлича? – попита отново Гергана.
– Никоя особено. И тук ми е добре.
После им донесоха храната и разговорът им замря за известно време.
Гергана беше объркана. Винаги бе мечтала да пътуват, а Кирил също казваше така преди време — но на практика винаги стояха вкъщи. Тя искаше да ходят по изложби и театри, а Кирил винаги намираше причина да останат у дома — а сега направо си призна: домошар бил; искал просто живот без много мислене…
— А какво е важното за теб в живота? — попита го тя тихо.
— Ми… семейството май… Да има стабилност… Да има чистота у дома и ред; храната винаги готова… И жената…, — тук той замълча неловко.
— Жената каква? Каква трябва да бъде?
— Грижовна… Да ме подкрепя винаги… Да води домакинството… Да ходи на работа… И да не ме товари със своите проблеми…
— А ти тогава? Ако жената върти къщата И работи — няма ли нужда от помощ понякога? — Гергана го погледна изпитателно.
— Има женска работа и мъжка работа — толкова е просто! Тя върши женската част…
Гергана едва се въздържа да му напомни ехидно за още несглобения гардероб или климатика, който ѝ забрани самоволно да купува „защото той щял сам“ избере модела… Господи! Пералнята?! Повреди се преди месец! Не я оправя! Дори майстор ѝ забранил да извика! И тоя там… как му беше името?…
