— Гергана, направи ми чай — каза съпругът ѝ. Гергана отвори очи и с изненада погледна мъжа си. Току-що беше избърсала котлона, измила пода, пуснала пералнята, нахранила котката и най-накрая просто бе седнала — а той вече я кара да стане отново!
За съжаление, Кирил дори не я погледна и на Гергана ѝ стана още по-обидно: не може ли сам да отиде до кухнята?
— Какво седиш? Казах ти — направи чай! — гласът на Кирил стана груб.
— Кирил, тъкмо седнах… — каза Гергана. — Днес беше тежък ден.
— Е, направи чай и после пак сядай — сви рамене Кирил. — Какъв е проблемът?
Гергана въздъхна, стана и отиде в кухнята. Добре де, ще му направи чай…
След пет минути чаят беше готов и тя го занесе на Кирил, след което отново се отпусна на дивана и притвори очи. Но не би — Кирил пак я повика:
— Гергана! Включи телевизора. Майка ми пише, че започва любимото ѝ предаване и трябва да го гледам.
Гергана отвори очи и потърси дистанционното. За съжаление не беше наблизо. Лежеше върху телевизора и за да го вземе, трябваше да стане от дивана.
— Гергана, какво става?
Гергана въздъхна и пак се изправи.
Кирил я разкарваше още много пъти този ден и не ѝ позволяваше просто да поседи спокойно. Преди тя не обръщаше особено внимание на това поведение, но напоследък кракът ѝ започна да я наболява и ѝ беше трудно веднага да скочи за каквото и да било — това започна истински да я дразни. Все пак нейният Кирил е напълно способен сам да се погрижи за себе си. Поне когато се грижеше за нея преди години можеше. А сега, когато са женени, той никога нищо не правеше за нея. Излизаше така, че тя винаги трябваше да бъде в движение. В режим на готовност. В режим „готова за обслужване“.
Някога той гледаше на нея като на чудо и беше щастлив, че тя го е избрала. А сега гледаше на нея като на функция: жена значи чистене, пране, готвене, мълчание… нататък по списъка.
— Гергана! Направи още един чай! — отново се чу гласът на Кирил.
Но този път Гергана категорично отказа.
— Кириле! Разбери ме — уморена съм!
Кирил най-сетне откъсна поглед от компютъра си и обърна внимание на жена си.
— Уморена? Уморена?! Та ти нищо особено не си правила! От какво толкова си се изморила? — попита той.
Гергана едва не се задави от яд:
— Как така нищо? Работих цял ден! Готвих! Чистих! Говорих с майка ти! Слушах теб! Това нищо ли е?!
Кирил превъртя очите си:
— Гергана… недей започвай!
………………
На следващия ден по обяд Гергана се срещна с приятелката си Лидия. Както обикновено Лидия беше в добро настроение – шегуваше се и се усмихваше широко. А Гергана изглеждаше намръщена.
— Лидия… стига с тоя отпуск засега… Имам проблем… Не мога повече да живея с Кирил…
— Опа… — Лидия погледна приятелката си недоверчиво. — Какво стана? Нали сте женени само от няколко години?
— Да… само няколко години… — съгласи се Гергана. — Но имам чувството, че никога дори не ме е обичал истински… Просто му трябваше домашна помощница…
— Айде де! Каква помощница?! Ако му трябваше такава – щеше да си плати за една… Има пари все пак… – невярващо поклати глава Лидия.
— Хм… точно там е работата – че за помощница трябва заплата… А аз съм безплатната версия… И даже нося пари вкъщи… Излиза че съм „самофинансиращ“ ресурс…
И тогава Гергана започна открито да споделя болките си от живота със своя мъж – а Лидия като добра приятелка слушаше внимателно всичко това и кимаше разбиращо в точните моменти.
— Знаеш ли… много добре те разбирам – каза тя най-накрая – Моят също мрази когато почивам…
