С една дума, апартаментът придоби обитаем вид – ясно беше, че тук е оставила следа жена. Очите и на двамата блестяха. Петър вече не можеше да изкара и ден без Даниела. А тя го глезеше с вкусотии и домашни сладкиши.
После дойде рожденият ден на Даниела – той купи цветя, вино, торта и бонбони, и се появи у тях пременен. Вечерята стана романтична, а накрая Петър ѝ предложи брак – и Даниела не можа да откаже. Отдавна Петър се беше уловил, че иска да прекара остатъка от живота си именно с нея. И двамата усещаха сродни души един в друг, имаха много общи интереси.
Петър сподели с приятел:
— Смешно е – влюбих се на почти петдесет години като хлапак. Сърцето ми бие лудо, просто летя на крилете на любовта! Даниела вдъхна в мен нов живот. Иска ми се да живея! Захванах се сериозно с бизнеса си – тръгна нагоре, дори кафенето заработи с нова сила! Ето какво прави любовта! Започнах живота си отначало.
А приятелят му се радваше за него. Най-накрая пред него стоеше съвсем различен човек.
Една вечер Петър предложи на жена си:
— Даниела, хайде да продадем апартаментите и да купим къща извън града – нещо не много голямо. За двама ни няма нужда от простор.
— Как така няма нужда? Скоро ще сме трима, Петре.
— Как трима? Дъщеря ти ще идва ли? Добре дошла е! Ще е по-весело!
— Петре… ще имаме бебе — каза Даниела и се изчерви.
— Наистина ли? Не се шегуваш?
— Истина-истина — скоро ще станеш млад татко!
— Веднага напускай работа и стой вкъщи! Трябва да се пазиш! Аз ще поема всичко!
— Поне нека взема майчинските първо — засмя се щастливо Даниела.
Петър беше безкрайно щастлив — за първи път в живота си щеше да стане баща на 48 години.
Продадоха апартаментите и бързо намериха хубава къща. Бременността на Даниела минаваше трудно — все пак тя беше на 41 години — но синът им се роди здравичък и приличаше досущ на Петър. Те бяха щастливи. Дъщерята на Даниела прие Петър сърдечно, радваше се за майка си — а освен това вече имаше малък братче. А към дъщерята Петър се отнасяше като към собствена дете.
— Даниела… никога не съм мислел, че около петдесетте ще намеря пълното щастие: любовта, семейството и собствения си син… Ти си моят ангел-пазител! Сега разбрах — никога не трябва да зачеркваме живота си; винаги има изход от всяко положение… Просто трябва да вярваме и да имаме надежда…
И ето я пред него – бившата му съпруга Анна… А в този момент към него притича синът му, а до него приближаваше Даниела. Лицето на Петър сияеше – очите му блестяха.
— Ето ги моите любими: съпругата ми Даниела и нашият син!
Анна изпадна в шок: не само че бившият ѝ изглеждаше като респектиращ мъж, но жена му беше красавица… а до тях тичаше малко момченце… А тя все още живееше сама… с никого не можеше да намери общ език…
Тихо погледна жената до него… после детето… обърна гръб… и забързано си тръгна…
На Петър малко му стана жал за нея… но само за две минути…
А после всичко остана назад…
Благодаря ви, че четете историите ми, абонирате се и ме подкрепяте!
Желая ви успех в живота!
