Една топла лятна вечер Петър се прибра от работа и гледаше телевизия. Когато чу звънеца на вратата, отвори. Пред него стоеше съседката отдолу — не знаеше името ѝ, още не беше успял да се запознае с всички съседи. Познаваше тази приветлива жена по лице, просто си разменяха поздрави.
Съседката изглеждаше притеснена:
— Ох, извинете, моля ви, спука ми се кранът в кухнята, водата шурти навсякъде! Може ли да погледнете? Разбирате ли от това? Докато дойде аварийната служба — едва им се обадих — а водата продължава да тече. Сетих се за вас, живеете най-близо.
Петър изскочи от апартамента и влетя в кухнята ѝ. Подът вече беше мокър и хлъзгав от водата. Все пак успя да спре теча и заедно започнаха да попиват с парцали. Бяха почти приключили, когато пристигна аварийната бригада. Водопроводчикът смени крана, спря теча и си тръгна. Петър предложи помощта си и попита за името ѝ:
— Аз съм Петър, а вие?
— Знам че сте Петър — съседката ми каза — аз съм Даниела.
Той ѝ помогна да преместят мебелите, тя избърса пода — с две думи оправиха всичко. А Даниела му благодари и настояваше да му даде пари.
— Ох, толкова ви благодаря, Петър! Моля ви вземете тези пари — не мога така просто да остана длъжница! Толкова бързо реагирахте и още ми помогнахте!
— Даниела, моля ви се… какви пари? Няма да взема нищо — съседите трябва да си помагат.
— Тогава поне ще ви почерпя с чай и домашни сладкиши — точно днес изпекох ябълкови пайове.
— От чай с пайове няма как да откажа! Благодаря! — радостно се съгласи Петър; още щом бе влязъл у тях бе усетил аромата на прясно изпечени сладкиши.
А иначе Даниела все повече му допадаше. Симпатична и стройна русокоса жена със сини очи на около четиридесет години. А той отдавна не беше ял истинска домашна храна и с удоволствие похапваше пайовете.
— Много са вкусни тези пайове! Какъв късмет имах днес като минах през вас! — пошегува се той. — Не мога да спра… ами ако ги изям всичките?
— Заповядайте колкото искате! За здраве е! Ще направя още! — усмихваше се доволно Даниела, щастлива че не останала длъжница.
Докато пиеха чай, Петър разказа своята история как е попаднал тук. А Даниела също беше откровена: мъжът ѝ загинал при катастрофа преди осем години. Имала дъщеря – учи в университет във Варна. Там живее братът на Даниела и помага на момичето – тя живее при тях.
— Даже обмислям след време да продам апартамента тук и като завърши дъщеря ми университета – да замина при нея там… Тук съм сама – само родителите ми и мъжът ми са на гробището…
Близки приятелки нямала – само колежки от болницата; работеше като медицинска сестра. Разказа честно на Петър:
— Веднъж се запознах с един мъж… решихме да живеем заедно… Но издържахме само два месеца… През ден-два ходеше при бившата си жена… И забелязах даже че краде храна от хладилника – ту сирене ще вземе, ту салам или бурканче сладко – носеше ги при нея… Ей така го изгоних!
От този ден нататък Петър започна по-често да общува с Даниела. Тя му помогна най-сетне да разопакова кашоните; той сглоби новия гардероб; подредиха всичко по рафтовете…
