«Сбогом, Петре! Ще загинеш без мен» — хладно предрече Анна, докато Петър се бори с новото си начало

Какво се случва, когато самотата и надеждата се срещнат в неочаквана прегръдка?
Истории

Онзи беше дошъл да навести родителите си и при срещата разказа, че държи магазин за авточасти, бизнесът върви добре. Обясни на Петър какво и как трябва да се направи, откъде да започне. Петър се запали по идеята.

В неговото кафене имаше много посетители, дори местните мотористи го бяха харесали, както и други ентусиасти. С времето започнаха да се организират различни събития – състезания, авто- и мотопоходи. Провеждаха се сватби, партита. С една дума – приходите бяха прилични. Петър беше увлечен, но постепенно започна да забелязва, че не му се прибира вкъщи. Някак си изгуби интерес към жена си, която всяка вечер го посрещаше с една и съща фраза:

— Пари донесе ли? Колко? Давай!

Нищо друго не я радваше, нищо друго не ѝ трябваше. Вече имаха сметки в банки, диаманти, имоти, кола. Често пътуваха в чужбина на почивка. Петър започна да се дразни от това нейно трупане и алчност. Понякога избухваше:

— Анна, все ти е малко! За какво ти е всичко това? Дете не сме родили – няма на кого да оставим…

Не му се прибираше у дома – домът му изглеждаше празен и студен. Но мисълта за развод с жена му и напускане дори не му минаваше през ума. Изминали бяха много години заедно и му се струваше късно за промени.

Но в един момент настъпи криза – или по-точно наблизо отвори врати конкурентно кафене с по-ниски цени за услугите си; те открито конкурираха Петър. И с времето много от клиентите преминаха натам. Приходите спаднаха – а с тях и настроението на Петър; изпадна в униние, а Анна започна да го тормози:

— Неудачник си! Малко пари носиш! Аз имах планове това лято да пътуваме в чужбина!

На Петър му призляваше от тези думи – вместо да подкрепи мъжа си в труден момент, тя само го критикуваше без спирка. Той започна да ѝ отговаря грубо – започнаха скандали; тя устройваше истерии.

Един ден, когато Петър се прибра вкъщи, Анна му заяви:

— Днес подадох молба за развод! Така че напускай апартамента – можеш да живееш във вилата! Не ми трябва неудачник!

Този път Петър се противопостави и отвърна:

— Апартаментът е мой – наследство ми е! Вилата е далеч от града – неудобно ми е постоянното пътуване натам-насам; отнема твърде много време.

В крайна сметка размениха апартамента; Петър се премести в едностаен жилище; разделиха всичко чрез съдебно дело — макар че жена му все пак успя да скрие прилична сума пари. Петър не пожела скандал заради парите.

— Имам ръце и крака — ще изкарам сам — мислеше си той.

Но Анна сериозно разклати нервите му… Оказа се, че след двадесет и две години живот заедно мъжът ѝ бил безполезен — ако не била тя… Разводът определено оказа силно влияние върху Петър. Нямаше подкрепа от никого… Нямаше деца… Остана сам… Разбира се — не съвсем без средства — но сам…

Петър отслабна… Работеше по-малко в магазина си — просто нямаше настроение или мотивация… Дълго време не можеше дори кутиите с вещи у дома да подреди — стояха така повече от половин година…

Продължение на статията

Животопис