Благовеста седеше в креслото, стискайки в ръце банкова карта.
— Елена… — гласът ѝ беше тих и страшен. — Какво означава това? Откъде имаш всичко това?
В този момент влезе Антон. Видя вещите. Разбра всичко.
— Обясни се, — каза той хладно.
Елена пое дълбоко въздух. И страхът изведнъж изчезна.
— Това са мои доходи. Работя допълнително. Рисувам. Тези пари харча за неща, които аз искам.
В стаята настъпи мълчание.
— Работиш допълнително? — Антон пристъпи напред. — Тайно? Да не би да не те осигурявам достатъчно добре? Да не би да живеем в бедност?
— Да! — извика тя. — Аз живея в бедност! В твоя „разумен“ дом нямам право дори да избера плодовете, които искам! Не ми трябват твоите диаманти, просто искам свобода! Винаги си казвал: „Потърпи.“ А аз се изморих да търпя!
Думите ѝ пробиха стената от години мълчание.
Тя плачеше, но не спираше:
— Не съм взимала кредити, работех нощем! За да си купя палто, което аз искам, а не шуба „на промоция“! За да се почувствам отново жена, а не приложение към твоя бюджет!
Антон пребледня.
— Защо не ми каза? Можехме да го обсъдим…
— Да го обсъдим? — горчиво се усмихна Елена. — Ние с теб никога нищо не сме обсъждали. Ти винаги идваше с готови решения. А аз мълчах.
Благовеста се опита да каже нещо за „икономии за бъдещето“, но Елена я прекъсна рязко:
— За вашето бъдеще! А къде е моето? Защо вашите желания са нужда, а моите — каприз?
Антон замълча. Приближи се до палтото, докосна плата.
— Колко струва?
— Четиридесет хиляди лева, — отвърна твърдо Елена.
Той подсвирна тихо. Майка му ахна.
— За тези пари може…
— Може да се купи това, което аз искам, — отсече тя.
Дълга пауза. Антон най-накрая седна на леглото.
— Не знаех… Мислех си, че правя всичко както трябва.
— Никога не си ме питал, — каза Елена.
Благовеста излезе мълчаливо от стаята.
Антон вдигна очи:
— Покажи ми рисунките си.
Тя отвори лаптопа си. На екрана – ярките ѝ илюстрации: деца, животни, цветя. Живи, истински образи.
— Красиво е… — прошепна той. — И ти плащат за това?
— Да.
Сега в погледа му се появи уважение.
— Прости ми. От утре ще правим бюджета заедно. И ще има отделен ред – „Лични разходи на Елена“. Харчи ги както пожелаеш.
Елена кимна с усилие – едва вярвайки, че е пробила бронята му.
Благовеста още дълго мърмореше за „неразумните харчове“, а Антон понякога по навик потръпваше при вида на цените на новите ѝ вещи.
