«Какво означава това? Откъде имаш всичко това?» — промълви Благовеста с тревога, стискайки банковата карта в ръце

Този буркан с крем стана символ на освобождението.
Истории

Но да ги похарчи наведнъж я беше страх. Започна с малкото. Първо — книга, която Антон би нарекъл „празно разхищение“. После — кашмирено палто, скрито у приятелка. А днес — този крем.

Скри бурканчето дълбоко в чекмеджето, под бельото, и излезе в кухнята с вид на примерна съпруга.

Скоро се върна Антон. Уморен, хвърли ключовете в стъклената ваза и целуна Елена по бузата.

— Как мина денят? — попита, надниквайки в хладилника.

— Както обикновено. Лора беше на градина, после се разходихме…

— Чудесно. Благовеста, какво има за вечеря? Ухае вкусно.

Благовеста се оживи и с гордост изреди менюто, като между другото отбеляза, че пилето е купено на промоция „три на цената на две“.

Антон одобрително кимна.

На масата разговорът се завъртя около предстоящия рожден ден на Благовеста.

— Нищо не ми трябва — каза тя по навик, но очите ѝ проблеснаха. — Най-важното е всички да сте здрави.

— Не може така, Благовеста, задължително ще ти вземем нещо — каза Антон. — Елена, провери какво има намалено по бижутериите. Например обеци.

Елена мълчаливо кимна. Но сега мисълта за „търсене на промоции“ будеше у нея тих протест.

— Между другото — продължи съпругът ѝ — утре пристигат онези маратонки, които исках. Има намаление. Елена, трябва ти да ги вземеш, аз няма да мога. Ще ти оставя картата си.

Говореше с тон на заповед.

— Добре — отвърна тя. — Само че може да мина през една приятелка. Има проблеми.

— Какви проблеми пак? — насторожи се Благовеста.

— Битови… — излъга Елена. — Трябва да ѝ помогна малко.

На следващия ден, след като остави Лора в градината, тя не отиде за маратонките. Вместо това отиде до търговския център, премери рокля, погали меката материя… и я върна обратно на закачалката.

Беше ѝ достатъчно да знае: може да си го позволи.

Маратонките купи в последния момент. Промоцията вече беше свършила и доплати със собствената си карта.

Вечерта мълчаливо подаде кутията на Антон.

— Благодаря ти — той остави покупката без дори да я отвори. — Взе ги с намаление?

— Да… — излъга тя.

Вътре всичко кипеше: искаше ѝ се да каже истината. Че е платила пълната цена. Че го е направила сама. Но замълча.

Истината излезе наяве два месеца по-късно.

Благовеста реши да прави генерално почистване вкъщи.

Когато Елена се прибра у дома, палтото ѝ лежеше върху леглото редом до скъпата козметика.

Свекървата седеше в креслото и стискаше банковата карта в ръце.

Продължение на статията

Животопис