В тази кутийка нямаше просто продукт за грижа за кожата. В нея се криеше нейното лично предизвикателство към обичайния ред. Напомняне за онази Елена, която някога можеше да похарчи последните си пари за букет божури, само защото били красиви.
Мисълта да започне допълнителна работа ѝ хрумна спонтанно — след като една вечер плахо намекна на съпруга си, че би искала да отиде на изложба с приятелка.
— Изложба? А входът там безплатен ли е? — веднага попита Антон, без да откъсва поглед от лаптопа.
— Не, но е съвсем евтино — смутено отвърна Елена.
— Елена, знаеш ли колко платихме наскоро на учителя по английски? — Антон вдигна очи. — Лора скоро тръгва на училище, трябва да мислим за бъдещето, а не за изложби. Потърпи малко.
„Потърпи“ — това ѝ беше второто име.
Тя търпеше, когато Антон и Благовеста избираха тапетите за хола („топло бежово – практично и не се вижда прах“), въпреки че тя искаше тюркоазени.
Тя търпеше, когато за рождения си ден вместо кожено палто получи дебело яке („виж каква отстъпка!“).
Тя търпеше, защото беше „пазителката на дома“, а той — „осигуряващият“.
Неговата логика беше непробиваема: той изкарва парите, значи той управлява бюджета.
Всички нейни предложения се посрещаха със снизходителна усмивка: „Ти нищо не разбираш от финанси. Довери ми се.“
И тя му се доверяваше. Докато не осъзна, че се задушава в клетка.
Един ден, докато преглеждаше социалните мрежи, Елена видя обява: „Търси се художник за създаване на дигитални илюстрации. Дистанционно.“
Сърцето ѝ трепна. Някога рисуваше прекрасно, но след раждането на дъщеря си бе изоставила това.
Антон наричаше увлечението ѝ „миличко хоби“, нищо повече.
С треперещи пръсти Елена написа отговор и прикачи стари рисунки от студентските си години.
Отговорът дойде бързо: пробно задание, после одобрение. Първата поръчка – серия картички за Свети Валентин.
Заплащането – скромно, но това бяха нейните пари. Не „нашите“, не „семейните“, а само нейни.
Така всичко започна.
През нощта седеше пред лаптопа с едва осветен екран и прислушваше всеки шум около себе си.
През деня – докато Лора спеше, а Благовеста гледаше сериали – Елена правеше скици на стария таблет.
Лъжеше, че си пише с приятелки или гледа уебинари за възпитание на деца.
След няколко месеца по тайната ѝ карта се беше натрупала сума достатъчна за кожено палто, тапети в морскосиньо и още много други неща.
