— Откъде са тези покупки? — Благовеста изваждаше от шкафа грижливо сгънати дрехи.
Шумоленето на тънкия целофан отекваше в тишината, сякаш някой извършваше престъпление.
Елена застина в антрето, напрегнала слух: от хола се носеше равномерен шум от новините, а от кухнята долиташе премереното почукване на нож — Благовеста режеше зеленчуци за вечеря.
Сърцето на младата жена биеше така, сякаш беше откраднала бижута. Но не — просто крем за лице.
Онзи същият, с хиалуронова киселина, за който някога беше чела възторжени отзиви в интернет. Не евтин аналог с крещяща реклама и мирис на менте, а именно той — скъпият и истинският.
Тя бързо скри мъничкия плик в старата си чанта, висяща в ъгъла, и започна бавно да сваля палтото си, сякаш току-що се беше прибрала от разходка.
— Мама се върна! — четиригодишната Лора изскочи от кухнята и прегърна майка си с ръчички, лепкави от сладко.
Елена я гушна и зарови нос в шията ѝ. Само тази миризма бе истинското ѝ щастие.
— Как мина разходката? — чу се откъм кухнята.
Благовеста стоеше до печката с безупречна престилка. Погледът ѝ плъзна по Елена от глава до пети и у нея се появи обичайното чувство за вина. Защо — самата тя не знаеше.
— Добре… — отвърна тихо тя, като настаняваше Лора на стола. — А Антон още ли не е дошъл?
— Обади се, каза че ще закъснее. Важни преговори. Синчето работи здраво, за да има всичко семейството му — произнесе многозначително Благовеста, докато продължаваше да разфасова пилето.
Тези думи увиснаха във въздуха като тежък товар.
Антон наистина работеше много. Добра длъжност, прилична заплата, апартамент на кредит, кола, почивка веднъж годишно. Но всичко стигаше само „като при хората“ и „без излишества“.
Елена плъзна поглед към хладилника, обсипан с рекламни магнити. На вратата му — седмично меню и списък с продукти „на промоция“: кашкавал вместо моцарела, кренвирши вместо пуешко филе, ябълки вместо манго.
Всичко разумно, икономично и правилно. Но не по сърце.
Елена влезе в спалнята и тихо затвори вратата след себе си.
Стаята беше претрупана с тежки мебели купени на разпродажба и всичко това будеше у нея неприязън.
Тя седна на ръба на леглото и извади желания плик от чантата си. Малкото бурканче крем лежеше върху дланта ѝ – студено и тежко – ухаещо необичайно скъпо.
