Елена пое дълбоко въздух, опитвайки се да се овладее.
— А ако откажа? — попита тя, втренчена право в очите на Таня.
— Значи не вярваш, — повтори Таня. — Тогава защо изобщо е нужна сватба?
Елена премести поглед към Димитър. Той седеше, вперен в чинията си, стараейки се да не я поглежда.
— Димитър, и ти ли така мислиш? — попита Елена с усещането за стягане в гърлото.
Мъжът бавно вдигна очи. В погледа му проблесна объркване, но бързо бе заменено от инатливост.
— Чуй ме, мисля, че мама е права — произнесе най-накрая Димитър, барабанейки с пръсти по масата. — Ако ще живеем заедно, защо да делим имуществото? Не разбирам защо толкова се съпротивляваш.
Сърцето на Елена се сви. Десет години труд, спестявания и бюджетиране — и всичко това просто да го даде на мъж, когото познава по-малко от година? Пое дълбоко въздух. Не искаше да прави сцени. Сега не ставаше дума само за бъдещето на връзката им, а и за собственото ѝ достойнство.
— Разбирам вашата позиция — каза спокойно Елена, първо гледайки към Таня, после към Димитър. — Но аз стигнах дотук за десет години. И никакъв договор на доверие не може да го замени.
Таня изсумтя и рязко дръпна чашата си — чаят се разля върху покривката.
— Значи искаш да останеш сама с апартамента? — усмихна се тя кисело, приглаждайки въображаема гънка на ръкава си. — Добре тогава… после недей да се оплакваш. На четиридесет нормалните мъже вече са заети – остават само алкохолици и хрантутници.
— Мамо! — Димитър хвърли недоволен поглед към Таня, но веднага се обърна към Елена. — Подхождаш твърде егоистично към това. Мислех си, че ще бъдем семейство – а не някакви счетоводни сметки.
Елена забеляза как ръцете на Димитър треперят. Преди никога не бе показвал тази страна от себе си – раздразнителен тон с нотка претенция към чуждото. Или просто досега нямаше повод?
— Семейството означава уважение – а не прехвърляне на собственост в замяна на любовта — отвърна Елена и внимателно сгъна салфетката върху масата. — Не разбирам какво общо има моят апартамент с нашите чувства? Да съм ти предлагала да го прехвърлям на твое име?
— Това е съвсем различно! — избухна Димитър и удари с юмрук по масата. — Аз нямам нищо!
— Именно! — подхвана Таня. — Моят син е айти специалист и печели добре – но всичко отива за ежедневни разходи! А ти вече имаш основа – апартамент, кола… Просто си длъжна да вложиш това в семейството!
Елена стана от масата. Нямаше смисъл разговорът да продължава.
— Мисля че трябва да приключим вечерта тук… — каза тя спокойно колкото можа. — Вие изказахте своето мнение – аз моето. Имам нужда от време за размисъл.
Таня също стана демонстративно като оправи сакото си.
— Какво има толкова за мислене? — сви рамене тя. — Или вярваш истински във връзката ви и сключвате брак както трябва… или оставаш със своите интереси! Но тогава недей заблуждава сина ми!
Сбогуването беше напрегнато. Димитър опита да прегърне Елена, но тя леко се дръпна под претекст главоболие. Таня дори не подаде ръка – само кимна хладно при раздялата и излезе.
След като затвори вратата след тях, Елена облегна гръб до стената и остана така няколко минути втренчена в една точка пред себе си. Мислите ѝ бяха объркани… но едно беше ясно: тази вечер промени всичко.
Механично прибра съдовете от масата в миялната машина и отвори прозореца в кухнята – свежият пролетен въздух малко прочисти ума ѝ. Тридесет и две годишната жена погледна снимката на родителите си: те никога не измерваха любовта чрез материални стойности… Баща ѝ печелеше значително по-малко от майка ѝ – но какво от това? Това никога не беше проблем във връзката им…
