Димитър от време на време вмъкваше по някоя забележка, но основно мълчеше, оставяйки жените да се разберат. Таня се интересуваше от бюджета и разпределението на разходите, а Елена започна да се чувства все едно е на разпит.
— Относно разпределението на разходите — каза Елена, отваряйки тефтера с изчисленията. — Мисля, че можем…
Таня вдигна ръка и я прекъсна.
— Преди да обсъждаме кой колко ще плаща, нека внесем яснота по един важен въпрос.
Елена остави тефтера и я погледна с въпросителен поглед.
— Когато хората сключват брак, между тях трябва да има доверие — започна Таня, изправяйки се в креслото. — В нашето семейство има една традиция.
Димитър леко се изчерви, но не каза нищо.
— Каква точно традиция? — попита Елена, усещайки как тревогата ѝ нараства.
Таня остави салфетката на масата, погледна Елена право в очите и уверено заяви:
— Апартаментът, колата — всичко придобито преди сватбата се прехвърля на името на моя син! Така е при нас!
В стаята настъпи тишина. Елена объркано погледна към Димитър с надеждата той да възрази на майка си, но мъжът само леко сви рамене.
— Да, в нашето семейство винаги е било така — каза Димитър безразлично. — За да бъде всичко общо, а не разделено.
Елена усети как кръвта ѝ заби в слепоочията. Апартаментът, за който изплащаше ипотека шест години и спестяваше от всичко; колата, за която събираше пари три години — всичко това изведнъж трябваше да стане собственост на мъж, с когото се среща по-малко от година?
— Извинете ме — опита се да запази спокойствие Елена — но не разбирам защо трябва да прехвърля имуществото си на Димитър?
— Защото така е прието — повтори Таня с тон, който не допускаше възражения. — По-голямата ми сестра прехвърли апартамента си на съпруга си когато се омъжи. Аз също прехвърлих колата и вилата си на бащата на Димитър когато сключихме брак.
— Но това е ваш личен избор — възрази Елена. — Не виждам нужда от подобно нещо. Можем просто да сключим брачен договор ако става дума за защита на имуществото.
Таня неодобрително поклати глава.
— Брачният договор е проява на неуважение към съпруга. Това означава, че не вярваш на Димитър.
— Какво общо има това с доверието? — започна да губи търпение Елена. — Просто не разбирам защо трябва да преоформям имущество, което съм придобила сама още преди дори да познавам Димитър?
— А ти мислиш ли че аз сама не купих вилата си? — усмихна се горчиво Таня. — Но когато обичаш някого правиш всичко за него без много мислене.
Елена се обърна към Димитър:
— А ти какво мислиш? — попита тя с надежда за подкрепа.
— Не знам… – сви рамене Димитър – Мама е права – у нас винаги е било така. И аз не виждам нищо лошо в това. Нали ще живеем заедно – какво значение има чие име пише върху апартамента?
— Това има огромно значение – отвърна твърдо Елена – Това е моя собственост още отпреди нашето запознанство и нямам намерение да я преотстъпвам без сериозна причина.
Таня стисна устни и избутa чинията си встрани:
— Значи ти не вярваш на моя син – заключи тя – А без доверие защо изобщо ще се жените?
— Аз вярвам на Димитър – възрази Елена – Но доверието и преразпределението на имущество са напълно различни теми!
— Аз пък не виждам никаква разлика! – отсече Таня – Ако ти не си готова да вложиш всичко във връзката ви значи просто още не си готова за брак!
Димитър неспокойно разместваше краката си под масата; очевидно му беше неудобно:
— Може би прибързваме? – предложи той – Хайде първо да сключим брак… поживеем малко… а после ще решаваме такива въпроси?
– Не! – категорично отвърна Таня – Такива въпроси трябва да бъдат уредени преди сватбата! После вече ще бъде късно!
