Елена внимателно подреждаше по масата чиниите с орнаменти, които беше наследила от баба си. Пръстите ѝ леко трепереха. Предстоеше сериозен разговор. Почти година излизайки с Димитър, Елена нито веднъж не беше поканила майка му в дома си. Всички срещи се провеждаха на неутрална територия — в кафене или в тяхната квартира. Но днес тя се престраши — бъдещата свекърва щеше за първи път да прекрачи прага на жилището ѝ.
Собственото жилище Елена изплащаше шест години. На тридесет и две години тя напълно бе погасила ипотечния кредит и дори бе успяла да спести за употребяван автомобил. Работата ѝ като счетоводител в голяма компания ѝ осигуряваше стабилен доход, а през годините на самота Елена се бе научила разумно да управлява парите си.
Телефонът завибрира — Димитър писа, че с майка му вече наближават. Елена бързо отиде в кухнята, провери пилето, което къкреше във фурната, и сложи тенджера с картофи на котлона. Трябваше да успее да приготви всичко преди пристигането им.
Звънецът прозвуча точно когато Елена подреждаше салатите. Тя изглади гънките по роклята си, пое дълбоко въздух и тръгна към входната врата.
— Здравей, — усмихна се Димитър и ѝ подаде букет рози.
Зад него стоеше жена около шестдесетте — слаба, със съвършено оформена прическа и облечена в строг тъмносин костюм.
— Добре дошли, Таня! — протегна ръка Елена. — Заповядайте, моля.
Таня огледа внимателно Елена и леко кимна.
— Благодаря за поканата, — каза тя с равен глас без особена топлота.
Димитър сякаш не забелязваше напрежението между двете жени. Събу обувките си и се отправи към кухнята.
— Уау! Колко апетитно ухае! — възкликна възхитено Димитър надничайки във фурната.
Таня бавно премина към хола, оглеждайки стаята. Погледът ѝ се спря върху библиотеката, после върху снимките на родителите на Елена върху скрина.
— Добре си се устроила, — отбеляза Таня докосвайки повърхността на масата с пръст. — Апартамент уютен, кола пред прозореца… Нашият Димитър е късметлия!
Елена усети как мускулите на гърба ѝ се напрегнаха, но запази усмивката си и мълчеше.
— Заповядайте на масата! — най-накрая каза тя. — Пилето почти е готово.
По време на вечерята разговорът засегна времето, работата на Димитър и световните новини. Таня ядеше бавно като от време на време хвърляше поглед към интериора на апартамента.
— Сама ли прави ремонта? — попита тя между другото.
— Да, преди три години го направихме. Наех бригада за изпълнение, но дизайна измислих сама — отговори Елена.
— Браво! Добра домакиня си! — отбеляза Таня отпивайки от чашата с вино. — Готвиш добре… макар че пилето е малко сухо…
Димитър я срита леко под масата с крак, но тя направи вид че нищо не е станало.
— Димитър ми каза че печелиш добре? — продължи Таня без притеснение.
— Работя като счетоводител вече десет години… Постепенно напредвах в кариерата си… — отвърна Елена докато разливаше чай по чашките.
— И апартамента сама ли купи? Чудесно! Самостоятелна жена!
— Мамо… ние всъщност точно това щяхме да обсъждаме… сватбата… – намеси се Димитър забелязвайки как Елена нервно играе със салфетката си.
— Да-да… сватбата… – Таня внимателно постави чашката върху чинийката – Кога планирате тържеството?
— Обмисляме есента – отговори Елена – септември или октомври… когато вече не е толкова горещо но все още достатъчно топло…
— Отличен избор като време – кимна Таня – Къде мислите да празнувате? Колко гости ще каните?
Обсъждането на детайлите около сватбата продължи около двайсет минути. Елена подробно разказваше за своите идеи и предпочитания показвайки снимки от ресторанта който им бе харесал.
