— Вярно, а сега сестра ми вече е на двадесет, — Магдалена се опита да скрие усмивката си, гледайки към Атанас, който не можеше да откъсне поглед от Ива. — Все едно сте близначки, — промърмори той, — само че Ива е по-млада. — Осем години разлика! — уточни Калина. — Майка ни я роди късно. — Но по един и същи калъп! — включи се Светлана. — И двете са красавици и умници.
Гостите седяха на масата и смехът вече се носеше из цялата улица, когато във двора влезе Людмил.
Калина излезе да го посрещне.
— Тук ли ти се чува гласът на Атанас? — присвивайки очи попита старецът, оглеждайки гостите.
— Разбира се, — отвърна тя. — Ето го там, седи на масата с моите роднини.
— Ще ни правиш ли компания за чай? — усмихна се Калина.
— Само за чай ли? — заинтересовано попита Людмил.
— Не съм голям любител на чая, — отговори той, оглеждайки внимателно гостите в градината зад оградата.
Изведнъж забеляза Атанас, седнал до Ива.
Момчето очевидно ухажваше момичето: наливаше ѝ чай от самовара, подаваше ѝ пироги.
— Охо! Това какво е при вас – сватба случайно? — учуди се дядото.
— Почти, — отвърна Калина и затвори портичката след него, бързайки обратно към масата.
Атанас беше напълно погълнат от Ива.
Постоянно сравняваше сестрите и се възхищаваше на приликата им.
Когато компанията започна да се разотивa, той поведе Ива на разходка покрай река Южен.
— Какъв ви е пъргав съседът! — отбеляза Светлана, наблюдавайки двойката как се отдалечава.
— Калина, кой е този младеж?
— Добро момче ли е? — попита Калина.
— Нормален е. Ива сама ще си прецени, мамо.
— Я стига де! В Оряхово бандити няма. Всички сме си като едно семейство.
На следващия ден в Оряхово вече говореха за новото увлечение на Атанас.
Почти всички – освен слепците – ги бяха видели предната вечер: край реката, пред магазина и на танците… Оттогава Ива често посещаваше Магдалена.
Тя вече беше завършила педагогическото училище – както и по-голямата ѝ сестра – и се готвеше да започне работа от есента.
През лятото Атанас също неведнъж идваше в техния град при новото си момиче и двойката все по-често се виждаше – докато не решиха да сключат брак.
Младото семейство остана да живее в същия град, където бе сватбата им – родното място на Ива.
Майката и бабата на Атанас бяха безкрайно щастливи за него.
— Атанас направо боготвори жена си! – разказвали те на Магдалена и Димитър.
— Назначиха го във фабриката!
Живеят в семейното общежитие – с удобства – в отделна просторна стая.
Калина разбира се знаеше всичко това още отпреди, но слушаше всяка новина за сестра си и зет си с особено удоволствие – защото искрено им се радваше и двамата ѝ бяха мили.
Не напразно ги беше свела тайничко…
