– надигна се в смях Димитър. – Боб чорба, кюфтета с пюре и зелена салата – уточни Калина и го целуна.
На следващия ден Магдалена отново отиде на река Южен с дъщеря си и нейните приятелки.
Момичетата се къпеха и играеха върху постлано одеяло.
Калина също влезе във водата и тъкмо щеше да се потопи, когато изведнъж върху нея се изсипа фонтан от пръски.
Атанас стремглаво скочи във водата от брега, а Калина извика от изненада.
– Ти ли си? – учудено попита тя. – Как можа така да ме изплашиш? – бързо се гмурна във водата и заплува покрай брега. – Не можеше ли по-тихо?
Атанас плуваше до нея, а Магдалена, обърната към брега, излезе от водата.
– Все едно ме причакваш – отбеляза тя. – Нима няма друго място освен детския плаж? – попита тя момчето. – Притесни момичетата.
Той се качи на брега.
Изпечен от слънцето и строен, Атанас стоеше наблизо и мълчаливо гледаше как слънчевите отблясъци играят по водата.
Калина наметна халат и наблюдаваше играещите деца.
Наблизо се къпеха тийнейджъри от вилите.
– Отде ли само такива хубавици при жените? – тихо каза Атанас, гледайки към Магдалена.
– Трябва да се ожениш – посъветва го Калина. – Иначе няма да е добре за теб.
– Бих се оженил – призна той.
– Само за такава хубавица като теб – отвърна Калина с усмивка.
Тя знаеше, че съседът е добро момче: работлив, добър и много грижовен към майка си и баба си, с които живееше наблизо.
След казармата Атанас завърши техникум и вече работеше като електротехник в кооперацията.
Минаха две седмици.
Нито Людмил, нито Атанас повече не се появиха пред Калина и тя спокойно си гледаше работата.
Още повече че се подготвяше за пристигането на гости.
Когато роднините прекрачиха прага на дома ѝ, Димитър, Калина и малката внучка прегърнаха баба ѝ — майката на Калина.
С тях беше дошла и по-малката сестра на Нели — Ива.
Всички бяха радостни от срещата и решиха вечерта да поканят съседите на вечеря в градината.
Това беше традиция — когато идват гости, винаги канеха близките съседи и приятели да споделят радостта им.
Магдалена вече беше приготвила много ядене — като за сватба почти!
След дълги разговори с майка си Светлана и сестра си вътре в къщата тя ги нагости с обяд, разведе ги из градината, зеленчуковия двор и им показа всички животни.
Отдавна майка ѝ и сестра ѝ не бяха я посещавали… Нели не пускаше ръката на баба си; сама разказваше кое къде е — къде седят кокошките, къде растат пилетата, какво куче имат и колко котки има у тях.
Вечерта компанията се събра.
Дойдоха Атанас с майка му и баба му Радка.
Тогава Магдалена им представи сестра си:
– На сватбата ми още беше малко момиченце… – отбеляза майката на Атанас.
– Тийнейджърка беше тогава – добави той.
