— Какво ли не говорят.
За мен моят мъж е най-красивият! — Калина грабна количката от него и продължи сама напред.
Атанас се върна при въдицата си, а Людмил пробяга покрай него, бързайки след Магдалена.
Калина едва бе успяла да простре чергите си на оградата на дворчето, когато Людмил вече се въртеше наблизо по улицата. — Красива жена си, Магдалена, дори младите те заглеждат.
Атанас е само на двадесет и три години, а те гледа като млада девойка. — Престани с тези глупости! – изчерви се Калина. — Стар клюкар и дърдорко!
Какви ли не измислици разправяш, че и тук си дошъл. — Ами защо съм дошъл… — промърмори тихо старецът. — Малко на заем ми трябва, ще ме пожалиш ли, Магдалена? — Какво пак? Имаш ли отново проблеми? – започна да се ядосва Магдалена. — Ами да.
Ти сама знаеш всичко — не отрече Людмил. — Обещавам да върна.
И няма да кажа на никого, че Атанас те видял почти гола при река Южни… — Какво?! – Калина ококори очи и замахна към дядото с чергата. — Какво можеш да си видял там, дърто пънче такова, като нищо такова не е било!
Ей така тръгват слуховете! — Добре де, прости ми, не се изразих правилно.
Нищо не съм видял.
Но дай ми малко пари и веднага ще изчезна… — молеше старецът.
Калина въздъхна и му даде малко пари.
Знаеше добре за какво му стигат – за една чашка от прозореца на домашния самогонджия.
Людмил изчезна точно както обеща, а Калина само поклати глава.
Разбираше колко ревнив е мъжът ѝ, но не се страхуваше от скандал – просто не искаше да тревожи Димитър с дреболии.
След ден, в почивния ден, цялото семейство на Калина беше у дома.
Мъжът ѝ ремонтираше рафт в работилницата си, дъщеря им играеше със съседското момиченце върху купчина пясък в двора, а Калина вареше първото за сезона сладко от ягоди.
В двора влезе Людмил. — И сега какво? – строго попита Калина. — Изглеждаш съвсем болен… — Затова съм тук…
Само ти можеш да ме спасиш, Калинче… — прохриптя старецът с пресипнал глас. — И защо аз трябва да те спасявам?
Не съм нито бърза помощ, нито изтрезвител! – огледа се Магдалена към работилницата на мъжа си. – Мислех си вече си върнал дълга си… пак просиш! — Само за миг е това Калинче… умолявам те! – скръсти ръце пред гърдите си старецът. – Дай още за една чашка и ще изчезна…
— За колко време?
И колко пъти още ще ти помагам?
С какво съм ти длъжница?
Ох… ще кажа на Димитър и той ще те прогони оттук веднага… кълна се! – ядоса се Магдалена все пак му даде още малко пари и той си тръгна.
— Кой беше? – излезе в двора Димитър.
— Людмил… дойде да поиска за махмурлук…
— Не му угаждай много… после стават нахални…
Ти знаеш най-добре… – каза Димитър като прегърна жена си.
— Какво има за обяд днес?
— Това което обичаш най-много… – усмихна се Калина.
— Да не би лично ти?…
