Калина и Димитър бяха женени вече пет години, а отношенията им си оставаха също толкова трогателни и нежни, както в първите дни след сватбата.
И това не беше изненада!
Цяло Оряхово присъстваше на тяхното тържество, и мнозина отбелязаха: — Ето Димитър наистина си избра булка — необикновена хубавица, истинска прелест!
Жалко само, че не е наша, не е местна.
Разбира се, и нашите момичета са хубави, но Калина… Веднага след сватбата тя забременя и сега вече отглеждаха Нели — малката им дъщеричка, цялата като майка си.
Димитър работеше в завод в Плевен, всеки ден се прибираше у дома и веднага прегръщаше жена си и дъщеря си.
Магдалена през това време работеше в местната детска градина.
Беше лято и в Оряхово имаше много летовници; отвсякъде се чуваха весели детски гласове — ваканция.
Магдалена също беше в отпуск.
Тя се грижеше за градината си, а Нели играеше наблизо. — Дъще, аз ще отскоча набързо до река Южна, а ти не излизай от двора — с теб ще остане баба Радка.
Вече ѝ казах.
Съседката баба Радка винаги с удоволствие наглеждаше Нели.
През това време Магдалена разстла изпраните черги върху старата детска количка и тръгна към реката да ги изплакне хубаво.
Слезе по високия бряг малко встрани от плажа, където се къпеха деца, и продължи нататък към върбите, чиито клони висяха над самата вода.
Там имаше малък мостик.
Калина се занимаваше с изплакване на прането и не забелязваше как я наблюдава Атанас — съседът ѝ, който ловеше риба наблизо.
Жегата беше силна и Магдалена реши да се потопи във водата.
По бельо просто хвърли халата си и бързо се изкъпа. Излезе на брега с доволна усмивка едва тогава забеляза Атанас. — Ей! Какво правиш? — смути се Калина и бързо наметна халата. — Ще шпионираш ли? — Риба ловя. Никой не ме е гонил. Освен това това е моето място, да знаеш…
— А ти си красива… — усмихваше се Атанас без да отклонява поглед от Магдалена. — Ах ти! Я ме остави! — отвърна тя раздразнено и бутайки количката с чергите тръгна покрай брега да търси пътечка нагоре по по-полегат склон. — Не се сърди де! Ще ти помогна с количката! — настигна я Атанас и я хвана.
— Добре де… Благодаря… нататък ще се оправя сама… – съгласи се Магдалена.
В този момент те забелязаха стария Людмил, който ехидно ги наблюдаваше иззад върбовите храсти.
И той ловеше риба наблизо и вероятно беше видял как Калина се къпела.
— Добър ден, съседи… – проточи той със скриптящ глас докато бързо прибираше въдиците си.
— Боже мой… От всеки храст надничат лица… – въздъхна Калина – няма къде човек да се изкъпе спокойно тук в Оряхово…
— И мен ли включваш? – засмя се Атанас заглеждайки Калинa в очите – а нали казват хората че съм симпатичен…
