Оливия сънено не можеше да разбере в какво тя и съпругът ѝ вече са се провинили този ден.
Но Георги бързо схвана същността:
— Тамара, къде е Оливия? Защо децата пак са при вас?
— Ами Оливия замина при приятеля си. Помните ли, казвах ви, че живее в Приморско? Макар че за какво ли говоря! Елица отдавна не се интересува от сестра си, а пък ти още по-малко. Добре, няма да говорим за тъжни неща. Имам малко време и трябва всичко да свърша. Тръгвам.
Но този път събитията се развиха по различен сценарий.
— Аха, при приятеля си… Предполагам, пак се опитваш да си уредиш личния живот.
Елица, както искаш, но аз повече няма да участвам в тези глупости! — Георги този път наистина се ядоса. — Вече съм на шейсет години!
Как според теб да се справям с две малки деца?
Вие сте длъжни да помагате на майка си!
Елица, защо мълчиш?
— Мамо, знаеш ли, и ние се изморяваме.
И ние имаме две малки деца и никой не ни е помагал с тях, ако си спомняш.
А тези деца имат не само теб, но и майка си.
Вместо да обикаля насам-натам, нека тя се грижи за тях.
— С вас всичко е ясно.
Довиждане! Повече няма да ви безпокоя — възмутена Тамара грабна децата и излезе с трясък на входната врата.
След като майка ѝ си тръгна, Елица почувства вътрешен дискомфорт.
Но нямаше намерение нито да звъни, нито да се извинява.
Тя спокойно анализира разговора с Тамара и осъзна, че най-сетне е казала на майка си това, което отдавна ѝ тежеше. „Изглежда съм права… но все пак ми е неудобно“, размишляваше Елица. „Оливия както винаги — в нейния стил.
Оставила децата на мама и хукнала нанякъде.
А това, че мама има проблеми с кръвното налягане — изобщо не я интересува.“
Месец по-късно Елица трябваше да съжалява за своята решителност.
Неочаквано ѝ се обади Оливия:
— Елица! Какво става с мама? Половин ден вече не мога да я открия!
Трябва ми скан на дипломата ми — забравих я вкъщи.
Може би тук ще успея да започна работа.
— Оливия! Колко време остави мама сама с децата?
Нали знаеш колко е зле със здравето?
Връщай се веднага!
— Пак ли ще командваш?
Отдавна не съм дете — запази тоя тон за мъжа си!
Свържи се с мама — днес ми трябва сканът на дипломата!
Разговорът със сестра ѝ отново възмути Елица.
Но тревогата за майка им надделя.
Тя веднага набра номера на Тамара.
Но жената не отговаряше нито на обажданията ѝ по телефона, нито на съобщенията в месинджърите.
Елица веднага разказа всичко на Георги и двамата тръгнаха към дома ѝ.
На звънеца никой не отвори въпреки че зад вратата плачеше дете.
Усещайки как тревогата расте все повече, Елица отключи входната врата със своя ключ.
Тамара лежеше в безсъзнание на пода в хола.
Уплашените деца бяха оставени сами Бог знае колко време вече…
За щастие бяха добре физически…
Докато придружаваше майка си в линейката към болницата, Елица желаеше само едно — мама да остане жива… Да я спасят… „Каква глупачка съм“, мислеше тя. „Ако тогава не бяхме се скарали… всичко щеше да бъде различно…
Само дано всичко приключи добре!“
Следващият месец беше много тежък за семейството им…
Същият ден след като Тамара бе отведена в болница след инсулт – пристигна Оливия…
Взе децата… документите… и замина…
Дори не надникна зад стените на болницата:
— Мама така или иначе никого няма да познае в момента — заяви тя.
