Редките спорове между съпрузите възникваха заради това, че Георги дори след толкова години все още се изненадваше от много неща в семейството на Елица.
— Елица, осъзнаваш ли, че те използват? — казваше той, когато Тамара за пореден път довеждаше у тях внука на Оливия „на гости“. — Оливия идва да се перчи, а ти ѝ гледаш детето безплатно!
Ти самата имаш две малки деца.
И тетрадки на учениците за утре трябва да проверяваш!
Защо се съгласяваш? — Ами трябва някак да си подреди личния живот — отговаряше виновно усмихната Елица. — Може би е по-добре поне временно да го остави този личен живот и да се погрижи за сина си?
Току-що се разведе с мъжа си, а вече хукна „да подрежда“! — Разбираш ли, мама има високо кръвно, и тя има нужда поне малко да си почине от детето. — Ами тогава да не беше взимала внука при себе си.
Нека майка му го възпитава!
Не помня Тамара някога с нещо да ни е помогнала с децата. — Ами ние и сами се справяме — нежно го прегърна Елица, макар в душата си да знаеше, че той е прав.
С втория си съпруг Оливия се запозна в нощен клуб.
Само след две седмици той се нанесе при нея.
Само два месеца след запознанството Оливия разбра, че е бременна и скоро официализираха връзката си.
Елица беше поразена от стремителността на случващото се и опита да предпази сестра си от прибързани решения.
— Оливия, обмисли всичко добре. Вие почти не се познавате. Пускаш почти непознат човек в дома си. И ти не си сама. Как синът ти ще приеме появата на нов баща? Как ще се държи той с детето? Поемаш голям риск!
— Елица, моля те, не се меси в живота ми и във връзките ми. Ти винаги действаш по план, ти ни беше отличничката – и това е хубаво. Но аз ще се справя без твоите съвети.
Оливия реши да постъпи по своему.
Бракът обаче беше неуспешен – постоянната ревност на мъжа ѝ преминаваше в пристъпи на гняв и тя реши да се разведе само година по-късно.
Така Оливия отново остана разведена – вече с две деца: във втория брак ѝ се родила дъщеря.
Елица не смяташе това за трагедия и предпочиташе да не се меси в делата на сестра си.
Майка им обаче беше убедена, че всички отново трябва да помагат на „бедната Оливия“.
Елица и Георги действително подкрепяха сестра ѝ.
— Елица, хайде да дадем лятната количка на Оливия за Анна.
— Георги, планирахме да я продадем, за да купим велосипед за Десислава. Количката е почти нова и скъпа – щеше ни стигне…
— Не се тревожи – ще изкараме пари.
След количката последвали кошарата за игра, проходилката, зимните гащеризони…
Елица помагала финансово на сестра си също така.
За Оливия и Тамара тази подкрепа била напълно естествена – като даденост.
Елица стараела се да не приема това навътре.
Тя искрено обичала както сестра си, така и майка им – разбирайки добре колко малко вероятно било те някога да се променят.
Но търпението на Георги един ден просто свърши.
В една неделя сутринта – когато двамата още спели – някой позвъни на вратата им.
Двамата планирали ден у дома: предстояла работна седмица и трябвало хем домашните задачи навреме да свършат, хем малко почивка все пак…
Елица отвори вратата.
На прага стоеше майка ѝ с племенниците:
— Здравейте, Елица! Само за минутка съм тук – просто ще ви оставя децата. Трябва набързо до пазара – храна за седмицата… Щеше ми идеално пасне Георги ако ме метне с колата… Но нали няма как сами това да измислите… а пък аз няма какво тепърва още и специално вас лично…
