— Представяш ли си, Оливия пак се развежда!
Как така на сестра ти все не ѝ върви!
Ти имаш добър съпруг, децата са послушни, а на нея все ѝ се падат неподходящи мъже.
Вече две деца ще останат без бащи… Елица замълча.
Можеше да възрази на майка си.
Едва ли причината беше само в липсата на късмет.
По-скоро проблемът беше в това, че по-малката ѝ сестра не умееше да взема премерени решения и не беше готова да поеме отговорност.
Но Елица отдавна бе спряла да казва неприятни истини за Оливия пред майка си.
— Оливия не е мързелива, тя има творческа натура… Оливия е талантлива, просто учителят ѝ не беше подходящ… Оливия не е лека жена, тя просто търси своята половинка… — Тамара можеше до безкрайност да намира оправдания за любимата си по-малка дъщеря.
Пет години — не чак толкова голяма разлика във възрастта между сестрите.
Но след смъртта на баща им десетгодишната Елица фактически стана втора майка за Оливия.
Майката сякаш не забелязваше, че и голямата ѝ дъщеря също е дете. — Защо подът е мръсен?
Изобщо чистила ли си го? — вместо поздрав от прага извикваше към по-голямата си дъщеря Тамара. — Мамо, вече го измих! — Значи зле си го измила, трябва да го измиеш пак.
По-добре изобщо да не се прави, отколкото да се направи зле! — Защо Оливия нищо не прави вкъщи? — Оливия още е малка.
Ти вече си голямо момиче, а все прехвърляш всичко върху сестра си.
Зад гърба на майка им Оливия злорадо се подсмихваше.
Тамара обичаше покойния си съпруг, а по-малката им дъщеря приличаше външно на него.
Болката от загубата на близък човек се бе превърнала в болезнена привързаност към по-малката ѝ дъщеря.
Освен това овдовялата майка с две деца трябваше много да работи.
Имаше нужда от помощ вкъщи.
В началото освен Елица нямаше кой друг да помага на мама.
Затова Тамара беше принудена да изисква толкова много от единствената си помощница. — Мамо, днес получих три шестици! — Чудесно — отвръщаше разсеяно майката. — Елица, колко пъти съм казвала обувките да не се разхвърлят из целия коридор! — Не съм аз… — Пак ми възразяваш!
Просто ги прибери без много приказки!
На по-малката дъщеря с уроците помагаха и майката, и Елица.
С общи усилия някак успяха да завършат техникума и Оливия получи диплома за счетоводител.
А обучението на голямата дъщеря се приемаше като даденост и никой особено не се интересуваше от успехите или трудностите ѝ в училище.
Нещата някак естествено бяха тръгнали така: Елица беше „голяма“ и „самостоятелна“, а Оливия – „малка“.
Дори когато тя порасна, всички вече бяха свикнали с мисълта, че тя е „малката“ и за нищо няма вина или отговорност.
Елица прие това. „По-добре изобщо да не го правиш, отколкото зле“, повтаряше си тя и завърши училище без тройки. „По-добре изобщо да не го правиш, отколкото зле“, повтаряше пак и кандидатства успешно в университет с държавна поръчка (бюджет).
С този девиз Елица завърши университета с отличие (червена диплома) и именно той я водеше в работата ѝ като учителка в училище.
В пет курс Елица се омъжи за своя колега Георги – бяха заедно вече три години преди това.
Съпрузите живееха задружно и щастливо.
Роди им се син, а три години по-късно – дъщеричка.
След двата отпуска по майчинство Елица се върна към любимата работа в училище.
