Изведнъж телефонът му звънна и веднага разбрах кой се обажда — Илиян беше задал на майка си специален рингтон – „Мама, първата дума“.
– Здравей, мамо! – отговори топло съпругът ми. – Всичко е наред, както обикновено.
А ти как си?
Какво?
Разбира се, че помня, как може да се забрави такова нещо?
И аз знаех за какво става дума – след седмица Надежда има рожден ден.
Тя прави така всяка година – задължително звъни предварително, за да не забрави никой при никакви обстоятелства.
Бях пресметнала всичко и включих в семейния бюджет средства за подарък на свекърва ми. Този път реших да ѝ подаря комплект качествена козметика.
Тъй като Надежда много държи на външния си вид, моят подарък щеше да ѝ дойде точно навреме.
– Какво искаш да получиш като подарък? Почакай малко, ще го запиша, за да не забравя – каза Илиян и взе лист хартия, на който записа някакво име.
Интересно ми беше какво точно му диктува свекървата?
Добре де, ще разбера по-късно.
Без да чакам Илиян да приключи разговора с майка си, отидох в кухнята да стопля вечерята.
След десетина минути Илиян се върна с важен и загадъчен вид:
– Ти изкарваш добри пари, затова ще купиш на майка ми луксозна чанта – заяви той.
– Доколкото знам, твоята майка вече има няколко чанти – отвърнах аз. – Аз самата ѝ подарих червена за Нова година… Не помниш ли?
– Това е съвсем различно! – махна с ръка той. – Този път мама поиска…
Погледна листчето:
– „Луи Бетон“ мама поиска, ето!
– „Луи Вюитон“ – поправих го аз. – Надежда има страхотен вкус и характер… А колко струва този френски шедьовър? Посочена ли е сумата?
– 60 хиляди гривни*, но за теб това е по силите ти сума, нали така? – погледна ме Илиян с надежда в очите.
– Имаш си скрити спестявания — знам го.
– Мария**, обещах на мама… Искаш ли хората да мислят, че съм празнодумец?
– А как иначе?! – започнах вече да се изнервям. – Илиян, ти никога не си държал толкова пари в ръцете си и въпреки това правиш такива обещания на майка си.
На какво ги основаваш?
– Мислех си, че ще ме разбереш — все пак мама не ни е чужд човек! — отвърна съпругът ми със същия тон.
– Синът ти няма никакви дрехи по мярка вече — затова ще трябва сериозно да похарча пари само за него — изброявах очевидните факти.
– А ти вместо да помогнеш — се правиш на милионер.
– Нека ходи със старите дрехи! — каза той.
– Погледнах ги — още стават… само малко са къси.
Освен това сега било модерно така…
Не му отговорих нищо повече — взех неговите дънки и с ножицата отрязах няколко сантиметра:
— Обличай ги тогава моднико — ще видим как ще отидеш така на работа!
И изобщо — как смееш да разполагаш с парите предназначени за детето?
Какъв баща си ти?
В отговор Илиян започна да ме обвинява в липса на уважение към майка му; нарече ме скъперница и егоистка; мислела съм само за себе си и Мартин.
Поне детето пожали!
Момчето стоеше до нас и чу всичко.
— Махай се! — казах спокойно на мъжа ми.
— Не само отказваш помощ на семейството ни… ами ни обиждаш!
Седиш като търтей върху моя гръб!
Канил ли те е Светослав?
Канил те е!
А се държиш като капризна госпожица…
Илиян не очакваше такъв обрат.
Напусна дома ни… но заплаши с подялба на имуществото.
Получил своя дял… а върху моята част оформих нов кредит за жилище.
Не желая нищо повече да ме свързва с такъв мъж.
–
* Превалутиране: В оригинала сумата е посочена в гривни (украинска валута), но според инструкциите трябва само рубли → левове; тук оставяме оригиналната валута
** „Татьяна“ → „Мария“ според речника
