— Ти полудя ли? Отказваш се от два милиона? — Това е мое решение.
На родителите ми им трябват пари за лечение и ремонт на вилата. — А на мен? — скочи Николай, събаряйки стола. — На мен не ми трябват ли?
Аз съм ти съпругът!
— Имам право на половината! — заяви Николай. — Но това е имущество, придобито преди брака.
— Невена почина година преди да се оженим.
— Апартаментът е записан на мое име и на родителите ми, — отвърна тя. — И какво от това? — той удари с юмрук по масата, разхвърляйки документите. — Аз съм ти съпруг!
Осем години сме заедно!
Каквото е мое — е твое, каквото е твое — е мое!
Така е в нормалните семейства! — Не, не е така.
По закон имуществото, придобито преди брака, не подлежи на подялба при развод и съпругът няма права върху него. — При развод ли? — присви очи Николай. — Намекваш ли нещо? — Просто обяснявам юридическата страна.
Лицето на Николай потъмня.
Той грабна телефона си и започна яростно да прелиства сайтове с пръст по екрана. — Ето виж! — показа той. — „Безплатна юридическа консултация“. „Как да осъдя жена си за дял от апартамента“.
Утре ще отида при адвокат.
Ще ми обяснят как чрез съд да постигна своето.
Ще намеря начин! — Николай, наистина ли искаш да ме съдиш за пари, които дори няма да получа? — А защо не? — наведе се към нея той. — Защо се отказваш от своя дял?
Това е абсурд!
Два милиона не са дреболия!
На вратата се появи Камелия – сънена, по пижама с еднорози: – Мамо, тате, защо викате?
– Върни се в стаята си, слънчице – стана Мария и прегърна дъщеря си. – Просто обсъждаме неща за възрастни.
Следващите дни се превърнаха в истински кошмар.
На закуска звучаха упреци и обвинения.
На вечеря – заплахи и нападки.
Николай непрекъснато звънеше на юристи в опит да намери вратички в закона. – Намерих адвокат – каза той в петък сутринта, намазвайки дебел слой масло върху филията хляб. – Добър специалист.
Каза ми, че има варианти.
Например ако докажа, че съм участвал в ремонта на апартамента.
Помниш ли как лепихме тапети преди да се нанесем? – Тапети за три хиляди лева? – Мария не можеше да повярва на ушите си. – И боя купувахме.
И корниз сложихме в хола.
Всичко това са подобрения! – отхапа голям залък и започна да дъвче. – Може още да докажа, че приходите от отдаването под наем са влизали в семейния бюджет.
Значи имам право на компенсация.
Мария го наблюдаваше как дъвче внимателно сандвича си, как мускулите по челюстта му мърдат при всяко движение; маслото блестеше край ъгълчето на устата му…
Кога умря любовта?
А може би никога я нямаше – само навикът остана: битовизъм и детето?
– Знаеш ли какво… – Николай избута празната чиния напред. – Ако не размислиш скоро, ще заведа дело срещу теб.
И ще осъдя не само част от апартамента ти, но и морални щети,
заради това че си крила сделката от мен. – Нищо не съм крила! – Това ще решава съдът.
Борис е уверен в успеха ни!
В крайна сметка сме семейство!
А всичко във фамилията трябва да бъде общо!
Ако ти това не го разбираш… – изправи се над нея той: –
значи изобщо не си жена… а празно място.
***
Веселин остави папката върху бюрото и свали очилата си.
Мария седеше срещу него със стисната носна кърпичка между пръстите.
След вчерашния скандал с Николай до три през нощта относно правата му върху парите от продажбата тя почти не беше мигнала.
– Дарението е най-сигурният вариант във вашия случай – поклати глава Симеон. –
Ако прехвърлите дела си на баща ви,
съпругът ви няма право да претендира нищо.
Даряването на имущество отпреди брака към роднини
е ваше законово право.
– А ако опита да оспори? – Мария стисна още по-силно кърпичката си. –
Заплашва ме постоянно… търси основания…
– На какво основание точно? – Веселин разтвори ръце:
Апартаментът сте получили като наследство преди брака ви.
Това го доказват документите.
Имате пълното право
да разполагате със своя дял както пожелаете.
У дома тя се заключи в банята
и пусна водата до край.
Под шума ѝ най-сетне можеше
да даде воля на сълзите си.
Те течаха по бузите ѝ,
смесвайки се със струйките вода.
Срам я гореше отвътре —
как щеше да погледне родителите си?
Как щеше да обясни,
че човекът когото приеха като син,
бе способен на такова поведение?
Гергана вчера предпазливо попита по телефона:
„Дъще… всичко наред ли ви е?
Гласът ти звучи уморено“ —
а Мария излъга,
че всичко било наред,
просто напрежение покрай работа… отчети…
