Влад се върна от поредната поръчка по-рано от обичайното и се изуми – в коридора стояха мъжки маратонки с размер 44. На закачалката висеше спортно яке.

– Какво е това?! – помисли си Влад, – Маринка е решила да си доведе любовник вкъщи?!

Очите му почервеняха от гняв, и стиснал юмруци, се втурна към стаята.

В кухнята висок млад блондин с гащеризон се занимаваше с ремонт на вратата на шкафа – същия шкаф, за който Марина вчера беше помолила да бъде оправен.

– Ти кой си? – попита заплашително Влад.

– Никита – отговори младият мъж, обръщайки се към него. – Фирма „Щастлива жена“. Аз съм мъж на час… Марина Владимировна ме нае.

Влад си пое дълбоко дъх. Точно така! Та нали самият той беше посъветвал Марина да се обърне към някоя такава фирма! Могъл е и сам да се сети.

Той кимна и влезе в хола, където Марина лениво сменяше каналите на Смарт ТВ. Щом видя мъжа си, се усмихна:

– Намерих алтернатива! Никита е толкова мил, вече оправи крана в банята, настрои пералнята и ми нагласи нови канали на телевизора! Сега пък поправя шкафа!

– Видях – измрънка Влад и се отправи към спалнята си, където го чакаше любимият му компютър.

Точно сега щеше да започне онлайн танковата битка, която не можеше да пропусне.

На пръв поглед, бракът на Марина и Влад изглеждаше идеален. Влад работеше скромно като монтьор на прозорци, а Марина беше успешна бизнесдама.

Но Влад имаше един съществен недостатък – макар на работа да беше отличен и изпълнителен, у дома беше напълно противоположен. Цялата домакинска работа падаше върху Марина, без каквото и да е участие на съпруга ѝ. Понякога ситуациите ставаха напълно абсурдни.

Да вземем например случая с шкафа в хола. На Марина ѝ трябваше просто да го премести малко надясно, буквално с един метър. Тя погледна безпомощно към шкафа, а след това към мъжа си, който в същия момент усърдно четеше футболни новини на телефона и коментираше нещо на глас.

– Няма ли да ми помогнеш с шкафа? Без мъжка сила няма да се справя! – обърна се тя към Влад.

Той се направи, че не я чува, и чак след като тя повтори молбата си, най-накрая вдигна глава и напълно сериозно заяви:

– Мариш, хайде сама! Ти си нашата фитнес звезда, имаш платинен абонамент за най-добрата зала в града! Покажи, че не храниш треньорите си напразно! Нека кажем, че това ще е упражнение за гърба и бедрата! А аз ще погледам напредъка ти. Днес цял ден мъкнах дограми до петия етаж без асансьор, кръстът ми гори от болка!

Марина не можеше да повярва на ушите си… Може ли любящ човек да каже такова нещо? Шега ли е? Но сериозното изражение на Влада ясно показваше, че той никак не се шегува.

Марина не спореше, махна с ръка, закова краката си в пода и, сякаш е истински цирков силовак, премести тежкия шкаф на нужното място. През цялото време мъжът ѝ я наблюдаваше и си подсмихваше.Самата Марина прекара целия вечер, кривейки се от болката в гърба – все пак гардеробите са измислени за преместване от мъже, а не от техните половинки!

А Влад, сякаш нищо не се беше случило, си хапваше жаркото за трима, което жена му беше приготвила майсторски, и хулеше политиците, че били бездарни в отношението си към работягите.

Това си му беше слабостта – да критикува властите по време на вечеря, буквално негова запазена марка.

Марина всеки ден молеше Влад за някоя „домашна услуга“:

– Владик, изгоря ни контактът! Влад, нещо канала в банята се запуши! Не можеш ли да ми настроиш абонамента в онлайн киното? Регулираш ли краката на пералнята? Там без ключ няма как да стане!

– Мариш, остави ме на спокойствие, а? Обади се на фирмата за „мъж за един час“, ще дойде някой обучен човек и всичко ще оправи! Нали не ни липсват пари?!

Обученият човек, при това доста симпатичен, наистина се появи и успя да промени живота на Влад до неузнаваемост.

По време на вечерята Влад беше неприятно изненадан – едно от местата на масата беше заето от… Никита! Момчето беше сменило работния комбинезон с худи и дънки и с апетит си хапваше от фирмените сарми на Марина.

– Никита, още сарми искаш ли? – радостно попита жената, виждайки, че чинията на „мъжа за един час“ е празна.

Той уверено ѝ подаде чинията си.

– Никита, а на теб не ти ли е време да се прибираш? – ядосано попита Влад. – Хайде, вечеряй и приключвай!

– Ами аз… – започна да отговаря момчето.

Но Марина го прекъсна:

– Той няма да ходи никъде! В дома ни има толкова много мъжка работа! Се е натрупала през всичките тези години! Ще му приготвя гостната стая – каза Марина с очарователна усмивка към мъжа си. – Имаме безсрочен договор с неговата фирма, по изпълнение!

Влад искаше да добави някакъв язвителен коментар, но се задави със сарма и излезе от масата. После прекара цялата нощ в игри, унищожавайки хитлеристи от Третия райх. На всяко от техните лица той виждаше лицето на Никита…

Сутринта Влад набързо изпи кафето си и отиде на работа, ядосан като овчарско куче.

А вечерта стана свидетел на следната сцена – Марина и Никита бяха седнали на шевната машина и нещо шиеха. Може ли и това, като Матроскин?! Оказа се, че „мъжът за един час“ не само шие перфектни шевове, но дори знае полезни трикове за поддръжка на машината.

Влад преглътна обидата си и отиде в кухнята да вечеря. Пилето не можеше да бъде преглътнато, салатата беше безсолна, а сокът – твърде кисел. А и той изобщо имаше някакво странно чувство, сякаш жена му му слага рога…Той скочи и се втурна в хола при жена си с младия „съпруг за час“. Те се смееха весело.

– Дълго ли ще ни гостува този „временен съпруг“? – изръмжа Влад. – Марина, не мислиш ли, че командировката му вече доста се проточи?

– Влад, хайде да излезем – каза Марина, спирайки смеха си и мигом ставайки сериозна.

Двамата излязоха в двора, седнаха в беседката, а Марина се вгледа в очите на съпруга си и с метален тон в гласа си заяви:

– Влад, аз не съм впрегатен кон! Съгласна съм, че ти се уморяваш, но и аз не по-малко! Не работя физически, но психически съм изтощена до краен предел! Прибирам се у дома и виждам домашен котарак на име Владик! Да, точно така, котарак! Ядеш, спиш и ходиш до тоалетната – точно като домашен любимец! Съгласна съм, че носиш пари, но това не е всичко в семейния живот!

– А кое е най-важно? – попита неразбираемо Влад.

– Взаимното разбиране и подкрепата! – отговори Марина. – Не ти искам да переш дрехи, но поне се включвай в някакви ежедневни задачи! Иначе такива „Никити“ ще заемат твоето място, и кой знае в коя област…

– Заплашваш ли ме?! – прошепна Влад.

– Не, просто споделям женски желания! – отвърна Марина. – Ако не започнеш да се държиш като нормален мъж, Никита ще живее и работи тук мнооооого дълго! Имам достатъчно пари! А когато всичко бъде ремонтирано, ще счупя, да речем, ютията! А после и плочките в банята! Все пак няма да подадеш молба за развод, господин Дятлов?

– Още сам не знам! – намръщи се Влад.

Той нервно започна да обикаля беседката и внезапно видя как Никита излиза от къщата. На лицето на младежа играеше триумфална усмивка, сякаш не беше временен „съпруг“, а котарак, тайно нагълтал цяло легенче със сметана.

Влад плю ядосано и тихо изруга.

Марина се върна в къщата, последвана от Никита, а Влад остана още малко на двора. След това и той се запъти към дома. В хола нямаше нито Марина, нито Никита. Бяха в кухнята и си пиеха кафе – и то преди лягане! Мирисът на арабика ги издаде, но Влад не влезе, а спря на вратата, настроен като радар, слушайки разговора.

– Имате толкова стегната фигура! Колко пъти седмично тренирате? Просто сестра ми също ходи на фитнес, но за сега няма такъв ефект… Или това е просто заслуга на вашите родители?

Никита пееше серенади към ушите на Марина, а тя изглеждаше доволна. Жената бе толкова жадна за комплименти, че ги попиваше като гъба, а младежът само това и чакаше, упражнявайки се в красноречие:

– Възхищавам се на вашата красота и делови усет! Да си едновременно умна и красива е почти невъзможно, но вие разбивате всички стереотипи, Маринче!

„Маринче“?! Влад стисна юмруци, готов да нахълта в кухнята и да даде на младия сваляч няколко „бащински“ шамара.

Но точно тогава телефонът му напомни с таймер. Проклятие! Сега започваше поредният бой във виртуалното пространство!– Ще ми плащаш още ти, хлапе! – просъска ядосано Влад и се запъти към спалнята.

На следващата вечер…

– Че какво е това?! Да не би да съм объркал адреса?! – Влад се мъчеше с ключа в ключалката, но не успяваше да отвори вратата.

Извади телефона и набра жена си, която веднага отговори:

– Сега ще ти отворя!

Марина се появи на прага в твърде предизвикателен, поне според Влад, халат и веднага се захвана да говори бързо:

– Ох, имам толкова много новини! Заключалката ни се счупи, Никиточка, какво стана?

Зад гърба на Марина се появи млад мъж и с плътен глас обясни:

– Ами… сърцевината се разпадна! Смених ви заключалката. Иначе един момент да не можете да влезете вкъщи, ще трябва да викате спасителни служби. Ето ви дубликати на ключовете, а касовите бележки са при жена ви.

Влад кимна мълчаливо – може би наистина това имаше смисъл. Марина неведнъж му се бе оплаквала от тази проклета заключалка, а той само махаше с ръка.

Междувременно жена му продължи:

– Нали не караме нашата „Веста“, така е? Е, понеже е така, временно я предоставих на Никита през сайта на държавните услуги! Горкият момък, плаща си сам за такси и ходи по магазините! Нека си покара малко; ще раздвижи маслото в трансмисията! Нямаш нищо против, нали, мили? Всъщност какво говоря, колата си е моя, взех си я за моите нужди!

Влад едва не седна от изненада.

Какво следва? Заключалка, кола… а след това? Общ морски отпуск с този пъпчив младок за един час помощ? Миришеше на керосин, и трябваше спешно да вземе радикални мерки. Той се опита да прикрие смущението си и каза:

– Прави каквото искаш!

Но в душата му котки сякаш драскаха. Вечното му вечерно развлечение, играенето на игри, този път не му донесе облекчение – мислите му бяха далеч от танковите битки. Отровните мисли за Никита не му даваха мира.

Изведнъж от хола се разнесе веселието на жена му, която обожаваше да пее караоке, особено песни на Анна Герман. Ето и сега от стаята звучеше:

– Ние сме ехо, дългото ехо един на друг…Гласът на жена му беше просто поразителен, в шоуто „Гласът“ тя със сигурност щеше да заеме призово място, Влад скочи на крака.

– Мариша, две думи! – появи се Влад в дневната.

Никита го изгледа предизвикателно, но Владислав не му обърна никакво внимание. Нека така гледа връстниците си – такива „хамстери“ той с купища е побеждавал на татами още в армията!

Излязоха на двора и седнаха в любимата си беседка. Спускаше се тих и спокоен майски вечер.

– Спомняш ли си, когато празнувахме новодомството тук? – изведнъж попита Влад жена си. – Там вляво беше барбекюто… Витька още го превърна в пепел…

– А пък Олга, жена му, си заля роклята с вино! – засмя се Марина. – И после й изсипаха цяла опаковка сол отгоре!

– Марин, осъзнах, че се държа като последния егоист – въздъхна Влад. – Няма да крия, ревнувам заради този… Никита! Но не е само това. Съвестта ме гризе, може би за първи път от много време насам!

– Каквото имаме, не го ценим, а когато го изгубим, плачем? – Марина го погледна втренчено в очите.

– Точно така! – отвърна Влад ентусиазирано. – Забрави за шкафовете, за тежките торби, за изгорелите контакти. Ще върша всичко сам! А искаш ли в събота да отидем на езерото? Ледът вече се разтопи, ще поседим край брега, ще си спомним младостта.

– Разбира се – отвърна Марина.

– А за този Никита му дай сметка. Все пак третият е излишен.

– Направо си като нов човек – усмихна се жена му.

– Аха, пълно рестартиране! – засмя се Влад. – Като на компютър!

Така находчивата жена научи съпруга си на урок.

Дереккөз