– О-о-о, та това е казан за ракия! – учуди се Пенка. – Отдавна не съм варила ракийка: откакто погребах дядото – Бог да го прости – минаха двайсет години… А сега горивото се намира по-лесно: вече пуснаха газ в Искър, – разсъждаваше Пенка. – Значи ще има от какво да приготвям лечебни настойки…
Като се прибра у дома, Петър надникна при съседката:
– Ето ти, Пенка, три хиляди лева вместо онази зелена хартийка.
– Благодаря ти, миличък, – с вълнение прие Пенка парите с треперещи ръце.
– Сега можеш да започнеш бизнес, – пошегува се съседът.
– Как така?
– С тези средства можеш да направиш още повече.
Действай смело, съседке: може и бизнесдама да станеш.
– Я стига де, – недоверчиво проточи Пенка…
През нощта в главата на Пенка се оформи бизнес план.
На сутринта побърза към откриването на кварталния магазин.
На входа срещна две възрастни жени, които си споделяха оплаквания за здравето.
– Доведете след седмица-две твоя Стоян при мен, ще ти дам една разтривка – ще забравиш за ставите, – предложи Пенка на едната…
Ароматът на ракия изпълни цялата кухня. „Чудесна ракийка стана, идеална е за лечебни разтривки и настойки“, радостно подреждайки билките по бурканчета и заливайки ги с огнената течност говореше Пенка…
– А сега ще превърнем ракийката в домашен коняк! – обърна се тя към котарака Кирил, който уютно се беше наместил на почетното място и сложи върху масата млада дъбова кора.
Кирил облиза муцунка и одобрително замърка.
Без умора Пенка работеше: събираше лековити билки, проверяваше местата за отдих в близката горичка където идваха гости отвън, грижеше се за градината си и малкото животинки (петнистото прасенце Благой, пъстрите кокошки и ленивия котарак), метеше двора и особено старателно обгрижваше разкошната ирга*, ходеше до магазина за нужните продукти, за да напълни поредната бутилка със заквасена каша…
В крайна сметка лечебните отвари бяха готови; узря и домашният коняк.
В уречения ден привечер пристигна Стоян за разтривката на жена си. Скоро след него дойде и съседът Петър.
– Нека маже ставите три пъти дневно и ги увива с вълнен шал – обясняваше Пенка на Стоян докато му подаваше шише с тъмнозелена течност.
– Как мога да ти се отблагодаря?
– Първата доза е безплатна. Ако искаш — отработи я! – предложи бабата с хитра усмивка.
– С какво точно?
– Подкарайте няколко цепеници до иргата.
И ти помогни по съседски, Петре!
След десетина минути около иргата стояха три широки пънове като масички и няколко по-малки като столчета.
– Еййй… Пенка! Да не си направила лятно кафене? – учудено попита Петър.
– Така ли изглежда?
– Идеално е! – потвърди Стоян.
– Тогава сядай те двамцата — ще ви почерпя конячец!
Пенка донесе половин литрова бутилка домашен златист коняк; на чинията имаше пресни краставици, зелен лук, хляб и сол.
– Превъзходен конячец! – каза Стоян докато бършеше мустак.
– Потвърждавам! – одобри Петър. И като си спомни нещо добави:
– Всъщност затова дойдох при теб — беше ме помолила да занеса зърното до воденицата. Мога да го взема още сега!
– Почакай малко… Петре… – побърза бабичката като си спомни скритите долари в чувала със зърното.
— Нямам време сега. Ще го вземеш друг път — без мен. Чувалът е в плевнята до стената…
След няколко дни към дома на Пенка започнаха да прииждат любители на чашката: бяха чули колко качествена е напитката ѝ.
Тя не продаваше ракия „за вкъщи“.
Всички ги посрещаше в импровизираното си кафене под иргата; не позволяваше да изпият повече от 200 грама и задължително ги караше да похапнат от това което беше сложила по масичките.
Онези които търсеха лечебни настойки или разтривки също започнаха все по-често да я посещават.
*ирга (Amelanchier) — плодово храстовидно растение
