Животът ѝ течеше паралелно: работа, допълнителна работа, Павел, домашни грижи.
Една вечер Игор се прибра раздразнен.
— Защо напоследък си толкова мълчалива?
Мама казва, може би си имала някого?
Дарина откъсна поглед от тетрадката, в която помагаше на Павел да изписва буквите.
— Всичко е наред.
На котлона стоеше вечерята.
Игор постоя на прага, после се насочи към кухнята.
След половин час се чу трясък от входната врата — беше отишъл при майка си да се оплаче от студенината на съпругата си.
Започна все по-често да се задържа при нея.
Раздразняваше го нейната отчужденост, но я отдаваше на „женски прищевки“.
Дарина обаче усещаше как с всеки ден става все по-близо до свободата.
Беше спряла да спори и да доказва каквото и да било — просто постепенно изграждаше нов път за себе си и сина си.
Бъдещето вече не изглеждаше безнадеждно.
Дарина се обърна към адвокат, за да научи подробности относно развода и подялбата на имуществото.
— Разводът при наличие на непълнолетно дете от първи брак протича по стандартната процедура — адвокат Полина прелистваше документите. — Всичко придобито по време на брака…
— Колата на името на съпруга ли е? — попита тя.
— Да.
— И кредитът също е на негово име?
— Да.
— Тогава това ще улесни процеса.
— Апартаментът под наем ли е?
Дарина кимна, отпивайки от облепиховия чай.
На съседната масичка лежеше забравен вестник с обяви за недвижими имоти.
Погледът ѝ мимоходом улови: „Едностаен апартамент в тих квартал, близо до училище и детска градина“.
Същата вечер, докато Дарина приспиваше Павел, момчето я прегърна за врата:
— Мамо, кога ще се преместим в новия дом?
Каза, че търсиш такъв…
Дарина се усмихна и го целуна по темето:
— Скоро, скъпи мой. Много скоро.
В гласа ѝ нямаше ни следа от съмнение или страх — само твърда увереност, че промяната вече е започнала.
И връщане назад няма.
Оставаше само удобният момент да сложи точка в тази история.
***
Кутиите с вещи още стояха в ъгъла, но в новата кухня вече ухаеше на пресни палачинки.
Павел седеше на пода в хола и сортираше частите от конструктора по цветове — занимание, което Дарина преди не можеше да му позволи: в стария апартамент Игор постоянно мърмореше за разхвърляните играчки.
— Мамо! Виж! Ще построя кула! По-висока от онази!
— Давай, архитект мой — каза Дарина и седна до него на дивана, помагайки му да намери нужните части.
На холовата масичка лежеше папка с документи.
Разводът беше минал изненадващо бързо — Игор не възразяваше; изглежда майка му го бе убедила, че „от една неблагодарна жена полза няма“.
Телефонът завибрира.
Боян пишеше, че утре ще дойде да вземе Павел за уикенда.
Нормалните отношения с бившия съпруг бяха още едно предимство на новия живот.
Вече нямаше нужда след всяко посещение баща му да слуша язвителните забележки на Игор.
— Мамо… а защо вече не живеем с татко Игор? — попита Павел докато щракваше блокчетата едно към друго.
— Така е по-добре, зайче мое.
— Тук ми харесва повече — съгласи се момчето. — Може да играя шумно!
Дарина нежно го погали по главата.
Апартаментът беше под наем – едностаен – а пътят до работа стана по-дълъг… но тук тя усещаше дома си истински дом:
„По-добре сама да възпитавам сина си… отколкото двама души под един покрив – и пак самотна.“
