Понякога му купуваше сладкиши и Павел се радваше, сякаш е получил истинско съкровище.
Дарина никога не проверяваше заплатата на Игор и не следеше разходите му. „Семейството означава доверие“, мислеше си тя.
Но с времето в главата ѝ започнаха да се появяват въпроси: защо постоянно не им стигат парите?
Защо тя трябва да се върти, да търси промоции в магазините, да отлага покупки, а той остава спокоен?
Отговорът дойде неочаквано.
Дарина срещна свекърва си в магазина до щанда с плодове.
Надежда, жизнена и облечена в скъпо пухено яке, избираше нарове и сама започна разговора:
– Добре че Игор ми помага, всеки месец ме подпомага. Без неговата подкрепа щеше да ми е трудно – каза Надежда с усмивка, внимателно поставяйки наровете в торбичка.
Дарина първоначално не улови смисъла на думите.
– Помага ти? – попита тя предпазливо.
– Да, финансово – отвърна жената.
Какво повече можеше да се каже?
Синът ѝ превеждал тридесет хиляди.
Златно момче е той – добави свекървата, приглади шалчето си и се отправи към касата, оставяйки Дарина с празна кошница.
Тя сякаш онемя.
Не можеше да повярва: та нима Игор наистина ѝ превежда пари?
И съдейки по тона на майка му – немалки суми.
Надежда работи, получава пенсия, живее сама и не си отказва нито дрехи, нито храна.
А Дарина вече втора зима подред ходи със старото палто, брои левовете на касата и отлага покупката на ботуши „за после“.
В гърдите ѝ натежа мрачна мисъл: Игор през цялото това време е криел истината от нея.
И изглежда го е правил съзнателно.
Тази мисъл не я напусна дълго след разговора със свекървата.
Вечерта, когато Игор се прибра от работа, Дарина го погледна съвсем различно.
Той както обикновено остави обувките до вратата, метна якето върху стола и попита:
– Какво има за вечеря?
– Супа има на котлона – отвърна спокойно тя, макар вътре всичко да кипеше.
На вечерята Дарина не издържа:
– Кажи ми… отдавна ли пращаш пари на майка си?
Игор повдигна учудено вежди, сякаш въпросът го озадачи.
– Какво толкова? Да… помагам малко. Тя ме е отгледала сама. Длъжен съм…
Дарина се отпусна тежко на стола.
– Тридесет хиляди месечно ти се струват „малко“? При положение че едва свързваме двата края?
– Мама е болна. Трябват ѝ лекарства – каза Игор докато навличаше домашните си панталони и избягваше погледа ѝ.
„Лекарства“, горчиво си помисли Дарина като си спомни новото кожено палто на свекървата и снимките от Варна в профила ѝ в социалните мрежи.
Вътре започваше да расте усещането за предателство.
Следващите дни минаха тежко.
Дарина все по-често улавяше себе си с мисълта: така повече не може да продължава…
В събота излязоха заедно до магазина.
На касата Дарина извади предварително подготвените купони за намаление.
Игор извъртя очи:
– Господи… като някаква бабичка си…
Тя не издържа:
– Бабичка ме правят твоята щедрост към мама! Може би да ѝ дадеш купоните?
Игор стисна устни и мълча чак до вкъщи.
Мълчанието след скандала в магазина продължи няколко дни у дома им.
Дарина правеше вид че е заета с ежедневните грижи: готвене, пране, грижейки се за Павел.
Игор излизаше рано за работа и се връщаше късно вечерта почти без дума към нея.
