Преди лъскавата и чиста козина сега изглеждаше избеляла и покрита с прах… – Георги – повиках го, и кучето така рязко се дръпна, че примката на шията му едва не го удуши.
Той постави лапи на раменете ми и изви глас: „Гу-гу-гу-гу!“ Никога досега не бях чувала такъв звук от куче.
Започнах да опитвам да го освободя, когато към нас се затича мъж.
Очите му святкаха от злоба, хвърляше поглед ту към кучето, ту към мен, опитвайки се грубо да измъкне каишката от ръцете ми.
И тогава го познах — същият онзи, който вчера не ме пусна при големите кучета в приюта, като излъга, че там били само болни и отдавна заловени. – Кучето вече е продадено, скоро ще дойде собственикът му и няма да ви се стори малко – заплаши той.
Но никакви заплахи не можеха да ме спрат — вече не бях сама, с мен беше Георги! – На вас няма да ви се стори малко!
Това е моето куче!
Вие сте го били по носа, опитвали сте се да пречупите волята му.
Сега той е до мен и не се страхува от никого.
Виждате ли — козината му вече е настръхнала и зъбите са оголени. Ако му заповядам — ще изпълни всяка моя команда.
Едва след тези думи негодникът отстъпи назад и аз спокойно освободих Георги, повеждайки го към улицата.
В този момент се появи купувачът с нов повод.
Двамата — жалкият продавач и купувачът — опитаха да ни настигнат, но ние благополучно се измъкнахме сред тълпата в друга посока.
Таксиметровият шофьор едва склони да ни вземе.
Другите просто си тръгваха щом виждаха огромното куче.
Но все пак най-накрая потеглихме към дома!
В колата Георги седеше плътно притиснат до мен с глава върху рамото ми.
Тялото му леко трепереше.
Щом пристигнахме, възпитаното и винаги послушно куче ме повлече покрай асансьора по стълбите толкова бързо, че едва смогвах да го следвам.
У дома нямаше никого… След като обиколи целия апартамент, той рухна на пода пред вратата и заспа… Сънят му беше дълбок, спокоен и продължителен.
Когато видяха кучето, синът ми и съпругът ми останаха безкрайно изненадани и щастливи.
После синът ме прегърна и каза: – Никой освен теб не би могъл след толкова дни да намери кучето в Пловдив!
Ние двамата не успяхме сами, а ти не се отказа — вярваше си… И успя!
Толкова много те обичам, мамо.
