Грижливо облизани от майка си, кученцата веднага се настаниха до нейните зърна, стопляйки се и лакомо пиейки вкусното мляко, издавайки цъкащи звуци.
Командировката на стопаните на кучето се проточи за дълго време.
Раздадох всички кученца.
Безплатно – най-важното беше да намеря добри хора за тях.
Поради работата ми често ми се налагаше да пътувам из страната и в чужбина.
Един ден, когато съпругът ми ме посрещна след поредната командировка, той ми съобщи, че Георги е изчезнал.
Синът ни беше взел кучето със себе си – нещо, на което винаги съм възразявала – и когато се качвали в тролейбуса, Георги явно е получил токов удар.
Кучето изпискало, скъсало се от каишката и избягало.
Търсили го дълго време, но без успех.
Без да губя време, оставих багажа у дома и веднага тръгнах да го търся.
Обикалях баби пред входовете, майки с колички, случайни минувачи… – Да, тук видяхме огромна овчарка и май я хванаха от общинските ловци на кучета – неочаквано се намеси един чистач.
Побързах към улица Аксаково, където се намираше приютът за заловени кучета.
Един от служителите ми показа множество животни, но Георги не беше сред тях.
В клетките седяха дребни улични псета.
Отдалеч се чуваше лай на едри кучета и ми се стори, че разпознавам гласа на Георги.
Но до тях не ме допуснаха.
Тогава, в края на осемдесетте години, търсенето на големи кучета значително беше нараснало и аз предположих, че породистите и едрите най-вероятно ги продават на пазара за животни в Долна Митрополия.
Рано сутринта на следващия ден с мъжа ми вече бяхме там.
Той се съмняваше в успеха на начинанието ми, но все пак остана с мен около четиридесет минути и после си тръгна убеден в безсмислието на търсенето ни.
Тълпа купувачи прииждаше и продавачите с кучета ставаха все повече и повече.
Няколко пъти сбърках като приближавах към псета приличащи на Георги.
Едно от тях почти ме ухапа – едва успях да отскоча навреме.
Краката ми бяха измокрени от кишата и измръзнах напълно.
Но вътрешният глас ми подсказваше: ще го доведат непременно!
И действително!
Към обяд забелязах Георги отдалече.
Стоеше с отпусната глава вързан за стълб с мръсно въже завито здраво около врата му. В погледа му личаха тъга и страдание.
Носът му беше покрит със синини и кървеше.
