У дома се настаних в креслото и, галейки го зад ушите, казах:
– Какво да правя с теб, такъв кон си?
Кучето положи глава в скута ми, разтвори ушите си настрани и застина… „Възможно ли е да усещат и разбират много повече, отколкото си мислим?“ – мина ми през ума.
Както и да е, послушното и гальовно куче се адаптира бързо и стана любимец на цялото семейство.
Когато порасна, се превърна в истински красавец, а по време на разходки мнозина се обръщаха след него.
Много ми харесваха нашите съвместни разходки.
Жалко само, че не участвахме в изложби.
По размер дори надмина стандарта за породата си.
Една нощ Георги се опитваше с всички сили да ни събуди – буташе ни с муцуна, излизаше на балкона, изправяше се там на задни лапи и ръмжеше.
Не го разбрахме и дори го смъмрихме… Но напразно.
На сутринта открихме колата качена върху тухли – гумите бяха откраднати.
Освен това синът доведе у дома афганска хрътка.
Познати ни помолиха да наглеждаме Надежда – така се казваше кучето – докато са извън страната.
Калин извеждаше двете кучета заедно, но понякога трябваше и аз да ги разхождам.
Държах в ръце дълъг поводник с по едно куче от всеки край.
Веднъж не успях навреме да дам команда на Георги и той хукна след котка.
Не можах да удържа повода – Георги полетя напред, а от другия край Надежда безпомощно подскачаше след него.
По пътя горката падаше, „квичеше“, ту в дърво ще се удари, ту в кофа за боклук… Вкъщи Георги сякаш се извиняваше както на мен, така и на Надежда – лягаше върху гърба ѝ или опитваше да я ближе. Виновният му поглед казваше: „Извинете ме… не можах да се сдържа“.
След няколко дни стана нещо напълно неочаквано.
На Надежда ѝ започнаха родилните болки!
Никой от нас не подозираше, че е бременна и естествено аз изобщо не бях подготвена за това.
Първо започна да скимти и нервно обикаля апартамента. После легна под масата и от нея излезе тъмночервен мехур.
Никога преди това не бях присъствала на раждане при кучета и много се изплаших – въобще не разбирах какво става.
Едва когато от мехура излезе кутре всичко стана ясно.
Браво на мама – сама прехапа обвивката и прегриза пъпната връв.
През това време аз трескаво опитвах да звънна на ветеринарния лекар. За щастие помощта му така й не потрябва – четири прекрасни кутрета благополучно дойдоха на бял свят.
