Един ден синът ни се прибра вкъщи по-късно от уговореното време.
Когато отворих вратата, се стъписах.
На прага седеше огромно куче, а синът ми побърза да обяви: – Това е моето куче Георги.
Той ще живее с нас.
Буквално заяви това – не поиска разрешение.
Освен това обясни, че кучето било продавано от „лош“ човек, който го биел и малтретирал.
Шестмесечното кученце от породата немска овчарка ме гледаше внимателно и с жалост в очите.
Дългата му и гъста козина с рижо-черна окраска му придаваше вид на мече.
Нашето куче Десислава вече беше живяло с нас шестнадесет години.
Две кучета в малък апартамент – това е прекалено много.
Но какво можехме да направим? Не можеш просто да изхвърлиш кучето навън в тъмното.
На следващата сутрин заминавах в командировка за една седмица. – Опитай се до моето завръщане да намериш нов дом за кучето – казах строго.
Но рано сутринта преди тръгване към летището сама извеждах Георги на разходка, нахраних го и му сложих вода.
Кучето се държеше образцово, изпълняваше точно всичките ми команди.
Командировката беше напрегната и почти не мислех за кучето. Едва на път обратно от летището си помислих със съжаление: „Защо настоях синът ми да се отърве от пёсчето!
Толкова послушен и красив…“ Надявах се, че не са успели бързо да му намерят дом.
Не е лесно да откриеш стопанин за толкова голямо куче.
Вкъщи Георги го нямаше, а на масата имаше бележка от съпруга ми: той и синът ни били излезли по работа и щели да се върнат вечерта.
След ранния полет бях уморена и задрямах леко на дивана.
Събуди ме обаждане от наша позната, която ме помоли да взема Георги обратно у дома си. Оказа се, че той бил оставен при нея до моето пристигане.
Вървях натам с мисълта, че това куче всъщност ми е почти чуждо и може би вече ме е забравило. Не знаех как ще реагира. Щях ли да мога да се справя, ако нещо тръгне накриво?
Все пак беше толкова голям и силен!
За моя изненада пёсът ме посрещна с огромна радост – въртеше се около мен, изправяше се на задни лапи и показваше неподправено въодушевление, сякаш само мен бе чакал през цялото време.
По пътя към вкъщи тичаше напред-назад, гледаше ме в очите сякаш питаше дали постъпва правилно.
Георги беше толкова дружелюбен, че стопли сърцето ми напълно.
Георги беше толкова приветлив, че разсея всичките ми съмнения.
