— Мислехме, че ще останеш в Приморско.
Йоана стоеше на прага на вратата, загледана към родителското двойно легло, където преди се намираше нейното писалище.
Шкафът с нейните вещи беше изчезнал.
На негово място имаше скрин с халатите на Елена.
Дори тапетите бяха сменени — вместо светлите с дребни цветчета, сега висяха тъмнокафяви.
— А къде ще живея? — попита тя.
— В хола диванът се разтяга — сви рамене Елена. — Какво ти става, като дете се държиш?
Вече си голяма, трябва да разбираш.
В хола наистина имаше нов диван.
До него — секция със съдове и кристал.
Лично пространство за Йоана не беше предвидено.
***
Три месеца тя опитваше.
Заспиваше под мърморенето на телевизора, който Димитър гледаше до полунощ.
Събуждаше се в шест сутринта от шума на чистенето — Елена пускаше прахосмукачката точно до дивана.
— Мам, още спя…
— А защо лежиш?
Ще закъснееш за работа. И изобщо, махни си нещата от шкафчето, там трябва да е моята козметика.
Събуждаше се в шест сутринта от звука на майчиното чистене — Елена включваше прахосмукачката точно до дивана.
— Мам, ще закъснееш за работа.
И изобщо, махни си нещата от шкафчето, там трябва да е моята козметика.
През октомври Йоана се премести в едностаен апартамент в покрайнините.
Стара панелка, пети етаж без асансьор, но поне свое лично пространство.
Петнадесет хиляди лева на месец — една трета от заплатата ѝ.
Спестяванията напредваха бавно, но нямаше друг избор.
Всеки първи ден от месеца тя разпределяше парите по пликове:
Наем, храна, транспорт, комунални разходи.
Останалото — за спестяване.
Понякога успяваше да отдели десет хиляди лева, понякога само пет.
— Пак ли дойде? — посрещаше я Елена. — Пари донесе ли?
Йоана подаваше плика.
Елена преброяваше банкнотите с кимване и ги носеше в спалнята.
Чуваше се щракване от сейфа.
— Мам, може ли аз да преброя парите? — попита веднъж Йоана.
— Какво?
Не ми ли вярваш? — избухна Елена. — Аз те гледах като малка! Не съм мигвала по цели нощи!
Вечер Йоана разглеждаше обяви онлайн за продажба на жилища.
Гарсониерите започваха от милион и половина лева; едностайните – от два милиона и нагоре (в стари панелки).
Но тя беше сигурна – още година-две и ще има достатъчно за първоначална вноска по ипотека.
Банката вече бе одобрила кредита – оставаха 30% самоучастие за събиране със собствени средства.
В тефтера си водеше сметки: „Януари – 15 000; февруари – 20 000; март – 18 000…“
Редовете постепенно оформяха желаната сума:
Седемстотин и петдесет…
Седемстотин и седемдесет…
Седемстотин и деветдесет хиляди лева.
„Скоро“ – мислеше тя преди сън в квартирата под наем – „Много скоро ще имам собствен дом.“
***
Осемстотин хиляди.
