Вечно нещо не му беше по вкуса, все не беше както трябва!
– Може би проблемът е, че имаш противоречиви изисквания?
– Никакви противоречия няма! – рязко отвърна Мартин. – Искам нормална жена!
Разбираща!
Грижовна!
Самостоятелна!
– Която да те слуша, да се грижи за теб и сама да се издържа.
– Ами да!
Какво лошо има в това?
Александър поклати глава.
– Знаеш ли какво? Опитай се да намериш такава.
Може и да имаш късмет.
***
Минаха три месеца.
Мартин наистина опита.
Запознаваше се с момичета, ходеше на срещи, излагаше своите изисквания.
Но жените някак си бързо изчезваха от живота му.
А Лора остана.
Първоначално наемаше стая, после Александър ѝ предложи да живее при него.
– Временно – добави той. – Докато си намериш нещо подходящо.
– Временно – съгласи се тя.
Но времето минаваше, а Лора не бързаше да търси друго жилище.
И Александър не бързаше да ѝ напомня за това.
***
– Знаеш ли какво ме учудва? – каза една вечер Лора.
Седеше в кухнята с лаптопа си и работеше по някакъв проект.
– Какво точно? – отвърна Александър, който миеше чиниите.
– С теб готвя, защото искам.
С него готвех, защото трябваше.
– Каква е разликата?
– С теб избирам ястията по свой вкус.
И знам, че ще го оцениш.
А с него готвех това, което той изискваше – и пак все не беше доволен.
Александър избърса ръцете си и седна до нея.
– И още? – попита той.
– Още с теб харча пари за това, което аз самата искам.
И не се страхувам, че ще ме контролираш.
– И нямам такова намерение.
– Знам – усмихна се Лора. – Затова ми се иска да ги харча за нас двамата.
– Природата мъдро е устроила всичко – отбеляза Александър.
– В какъв смисъл?
– Когато никой не те принуждава, човек сам започва да прави приятни неща за другия.
Лора затвори лаптопа и се обърна към него:
– Александър… а ние какво сме — двойка ли сме?
– Ами… нали живеем заедно и ни е хубаво?
Това значи „двойка“ – засмя се Александър. – Или ти трябва печат в паспорта?
– Не – също се усмихна Лора. – Просто ми се иска така да продължи…
Да ни е уютно един с друг…
– Ще бъде — обеща Александър и я целуна.
***
След половин година надникна Мартин.
Изглеждаше уморен и раздразнен:
— Всички жени са луди! — заяви още от прага.— Нормална няма!
— Какво стана? — попита Александър.
— Запознах се с една.
Хубава е, умна е, работи.
Излизахме месец.
Обясних ѝ как трябва да изглеждат отношенията.
Знаеш ли какво ми каза?
— Какво?
— Че търся не жена, а слугиня със сексуални функции!
Представяш ли си наглостта?
— Представям си — кимна Александър.
— Друга пък направо заяви: „На теб ти трябва майка ти, а не партньорка!“
Наглост!
— Мартине… а замислял ли си се дали проблемът не е в твоите изисквания?
— Какви пък изисквания?! — възмути се той.
— Предлагам честни отношения на равноправие!
Всичко поравно! Никой никого не експлоатира!
— Поровну… освен домашната работа.
— Е добре де… жените обичат да готвят! — започна вече раздразнено Мартин.— И да чистят!
Това им е…
— Природа… Да.
Чували сме го вече…
В този момент в кухнята влезе Лора.
Като видя Мартин повдигна учудено вежди:
— Оу… здравей — каза тя.— Как върви?
Намери ли нова жертва?
— Много смешно! — озъби ѝ се Мартин.— А ти явно добре си уредила живота!
— Уредила?! — усмихна се Лора.— Живея с мъж, който ме приема като равноправен човек…
Опитай го някой път — може би ще ти хареса.
— Аз точно такава търся! Равноправие!
— Ти търсиш удобство — поправи го тя.— Това са различни понятия.
— Добре де… — намеси се Александър.— Мартине… успех в търсенето ти…
А ние тръгваме.
— Къде? — попита Мартин.
— На театралната премиера — отвори скоба Лора.
— Кой плаща? — ехидно подметна Мартин.
— А на теб какво ти влиза в работата? — учуди се Александър…
Лора хвана ръката му:
–– Хайде тръгвайки вече… ще закъснеем…
***
А Мартин продължаваше своето търсене…
Той търсеше жена,
която едновременно щеше да бъде майка,
дъщеря,
любовница
и боен другар…
Която щеше да го обгрижва,
но без контрол;
да го слуша,
но същевременно независима;
да издържа себе си,
но без собствени желания…
И после недоумяваше защо всички жени били „неправилни“…
