Или ще намеря друг път.
— Между другото, за алтернативния вариант — усмихна се лукаво Лора. — Не искаш ли приятелка?
— Аз ли? — учуди се Александър. — Ами да.
— Все пак си нормален мъж.
— Не очакваш от една жена едновременно да бъде майка, дъщеря, любовница и боен другар.
— Откъде такава увереност? — попита Александър. — Да не би ти да очакваш това?
Той се замисли.
— Знаеш ли, наистина, не го очаквам.
Според мен от една жена трябва да искаш само едно — да ѝ е комфортно с мен.
Всичко останало ще си дойде на мястото.
— Ето виждаш ли — кимна удовлетворено Лора. — А твоят приятел иска универсален робот с функция за интимност.
— Даа… — съгласи се Александър. — Само че проблемът е, че роботите още не са се научили да обичат.
— Може би това е за добро? — предположи Лора. — Че иначе някой ще се влюби в него, а той ще ѝ връчи списък с изисквания.
И двамата се засмяха едновременно.
— Знаеш ли какво осъзнах? — каза Лора, допивайки чая си. — Мартин не търси жена.
Той иска майчица, която да се грижи за него, но без право на контрол или каквито и да било изисквания.
— И още иска дъщеря, която да го слуша и възхищава му се — добави Александър.
— И любовница, която винаги е на разположение и никога не отказва.
— И боен другар, който дели всички разходи поравно.
— И домашна помощница, която чисти безплатно.
— И психотерапевтка, която изслушва всичките му оплаквания.
Отново избухнаха в смях.
***
Измина седмица в мъчително очакване.
Александър разбираше, че развръзката е неизбежна – и не сгреши.
Обаждането от Лора дойде във вторник сутринта:
— Това беше всичко – каза тя кратко – Изнасям се.
— Кога?
— Вече събирам багажа си.
Можеш ли да дойдеш?
Имам нужда от морална подкрепа.
Александър пристигна след половин час и завари Лора да подрежда книги в кашони.
На дивана лежаха грижливо сгънати дрехи.
— Къде е Мартин? – попита той.
— На работа.
Ще оставя ключовете и бележка.
Нямам сили повече да говоря с него.
— А какво написа в бележката?
Лора му подаде листчето.
Александър прочете: „Мартин, нашите отношения приключиха.
Ключовете са на масата.
Сметката от 78 000 лева остава валидна.
Твоята бивша домашна помощница, готвачка, любовница и боен другар.“
– Жестоко – отбеляза Александър.
– Заслужаваше го – отвърна сухо Лора.
На следващия ден Мартин нахлу при Александър – червен от ярост:
– Представяш ли си какво направи тая… тя?! – крещеше още от прага.
– Избяга! Като крадла!
И оставила някаква тъпа бележка!
– Видях бележката – спокойно отвърна Александър.
– И какво ще кажеш по въпроса?!
Твоята приятелка напълно полудя!
Какви по дяволите 78 хиляди?!
За какво?!
– За това че живееше в апартамента ѝ?
– За домакинската работа… доколкото разбрах – каза Александър спокойно.
– Каква работа?! – размахваше ръце Мартин. – Тя си чистеше за себе си!
Готвеше за себе си!
Аз нали не съм я карал?!
– Не си я карал – съгласи се Александър.
– Просто ядеше това което тя готвеше… живееше в апартамент който тя почистваше…
– Е? Нали живеехме заедно! Това е нормално!
– Тогава защо трябваше тя да плаща за храната си?
Мартин замълча неловко:
– Това… това е друго! Уговорихме се всичко по равно!
– Включително домакинската работа?
– Каква пък домакинска работа?! – възмути се Мартин.
– Жените обичат тези неща! Готвенето… чистенето! Това им е природата!
– Аха – кимна Александър –
Природата им била такава: да обичат неплатения труд…
– Подиграваш ми се! – удари с юмрук по масата Мартин –
Мислех че поне ти ще ме разбереш!
А ти взимаш нейната страна!
– Не взимам ничия страна – отвърна Александър –
Просто опитвам да разбера логиката…
– Каква логика бе?!
Тая просто е кучка!
Аз всичко правех за нея а тя…
– Какво точно правеше за нея?
Мартин изгуби нишката:
–– Ами… позволих ѝ да живее у мен!
Спяхме заедно!
Водех я по ресторанти!
–– С нейни пари…
–– Е и?! – започна пак да кипи Мартин –
А тя какво ми даде насреща?
Само проблеми!
