— За апартамента плащаме поравно, чистим с прахосмукачка заедно, всеки има своя полица в хладилника, а тоалетната се почиства на ротационен принцип. — И какво от това! — възмути се приятелят. — Това е справедливо! — Момент, какво общо има това с женствеността? — попита Александър. — Ами това е най-важното!
Да можеш да се опреш на нея!
Да не е всичко само в едната посока!
Да сме заедно… Рамо до рамо.
Плътно един до друг! — Добре, — обобщи Александър. — Надежден приятел, който се грижи като майка и слуша като дъщеря.
Сега разбирам какво е женствеността, благодаря.
Седмица по-късно Александър срещна Лора в едно малко кафене.
Изглеждаше уморена, но запазваше достойнството си. — Как си? — попита той. — Прекрасно, — отвърна Лора с горчива ирония. — Живея с мъж, който се държи като шестгодишно дете, но очаква да го третирам като крал. — Разкажи повече. — Знаеш ли кое ме изумява най-много? — засмя се Лора, но смехът ѝ беше горчив. — Иска да съм самостоятелна… но само в нещата, които не го засягат.
А онези, които го засягат – са под негов контрол.
— Например? — попита Александър. — Например нямам право да избера ресторант – защото той си има мнение.
Не мога да избера филм – той има свои предпочитания.
Но трябва сама да си купувам тампони – защото това били „женски работи“ и му било неудобно.
Александър се усмихна. — Освен това настоява за романтика – продължи Лора. – Но според него романтиката е аз да приготвя вечерята, а той да лежи на дивана и после снизходително да приеме близостта ни.
Разбира се, инициативата трябва да дойде от мен – иначе не бил сигурен дали наистина го желая. — Логично… — отбеляза Александър. – А ако ти не искаш? – Това няма значение.
Ако не искам – значи съм фригидна.
Ако искам – значи съм развратна.
Златната среда трае точно пет минути месечно – когато той е в добро настроение. – Но най-много ме шокира отношението му към парите… – облегна се назад Лора на стола си. – Всичко трябвало да бъде честно наполовина… разбираш ли?
Аз плащам своята храна, той своята.
Своето такси, дрехи, забавления… – Е справедливо де… – кимна Александър утвърдително. – Разбира се! – очите на Лора пламнаха със саркастичен огън. – Особено справедливо е когато чистя апартамента му три часа и той великодушно ми позволява да го правя безплатно…
Или когато готвя вечеря за двама и той изяжда своята половина и настоява аз да платя своя дял от продуктите… – А ти какво правиш? – попита Александър. – Водя си списък…– Лора извади тефтерче и му го показа: Час почистване: пет лева;
Готвене на вечеря: десет;
Пране на ризите му: три лева бройката;
Секс: двадесет лева на път… защото професионално симулирам удоволствие…
Александър едва не се задави с чая си…– Сериозно ли?!– А ти как мислиш?!– засмя се вече искрено Лора.– Щом играем капитализъм… хайде тогава честно!
До момента ми дължи седемдесет и осем лева…– А знаеш ли кое е най-забавното?– продължи тя.– Той искрено вярва че е прогресивен мъж…
Защото не ми казвал „стой си вкъщи“ или „раждай деца“…– Великодушие от негова страна.– Нали така?
Дори ми разрешава да работя…
Само че трябва така да работя че никога да не нарушавам комфорта му…
Тоест винаги трябва да съм насреща когато има нужда от внимание подкрепа или просто някой върху когото може да излее лошото си настроение.– А ако ти имаш лошо настроение?– попита Александър.– Аз нямам право на такова настроение…– каза с детско учудване Лора.– Аз съм жена!
Трябва винаги да бъда източник на хармония и спокойствие…
Ако съм уморена или разстроена значи съм дефектна.– Дефектна?!– Естествено!
Правилната жена винаги е в добро настроение винаги подкрепяща винаги готова за близост никога няма собствени нужди…
Александър поклати глава.– И какво смяташ да правиш?– А какво мога?!– повдигна рамене Лора.– Ще продължа ролята на домашната гейша която сама издържа себе си…
