Ще ти хареса при нас, сигурен съм!
Александър има един познат — хубавец на име Мартин.
Добре печели, кариерата му се развива стремглаво, успех след успех, владее няколко езика.
Малко е нервен, вярно е, но това е заради голямото натоварване.
Живее самостоятелно.
Има и приятелка — умна и красива Лора, с отлично образование, културна, истинска перла.
И тя е малко напрегната, но пак от преумора.
Живее сама.
Като ги гледаш двамата, боли да видиш как се борят с предизвикателствата на зрелия живот.
Александър реши да ги запознае един с друг.
В началото всичко вървеше прекрасно — дори заживяха заедно. Всичко изглеждаше чудесно.
Но после започнаха трудности и сега изглежда, че всичко отива към раздяла.
— Какво стана? — попита Александър, докато наливаше чай в чашите.
— Ъъ… аъъ… — заекваше Мартин. — Тя е някак си неженствена!
Постоянно спори, обижда се за дреболии, все нещо иска от мен, има си свои ангажименти…
Не такава съм си я представял!
— А какво значи „неженствена“? — поинтересува се Александър и седна срещу него.
Мартин се замисли и впери поглед в далечината.
— Първо: да отстъпва!
Да излиза насреща ми!
Ако кажа „да тръгнем надясно“, да каже „добре“ – надясно значи надясно!
А не аз ѝ казвам „надясно“, а тя – „не“, направо ще вървим…
Да не спори!
Александър кимна спокойно.
— Ясно. После?
— Второ: да разбира! — разпалено продължи Мартин. — Ако крещя – това не значи, че съм лош човек!
Просто имам лошо настроение в момента!
Не трябва да ми се обижда – трябва обратното: да ме успокои!
— Като майка ти значи — усмихна се Александър.
— Не майка! — възрази Мартин. — Жена!
Разбираща жена!
— Разбира се, извинявай. Продължавай.
— Да не изисква толкова много!
Не това безкрайното: купи това, купи онова…
Ту пица ѝ дай, ту кифлички или чорапогащи…
Аз сам бих ѝ купил кифличка – но трябва аз да го поискам!
Не насила!
Просто трябва да изчака момента когато сам ще поискам!
Александър слушаше внимателно приятеля си.
— И колко време обикновено чакаш?
— Какво?
— Да ѝ купиш кифличка?
Месец?
Два?
— Не става дума за това! — раздразни се Мартин. — Трябва тя да се грижи за мен!
Да усещам че ѝ пука за мен…
Аз ѝ давам кифличка – а тя на мен какво?
— А какво трябва тя да ти даде?
— Ъъ… внимание?
Нежност?
Да личи поне че полага усилия!
— Като дъщеря звучи това — отбеляза Александър.
— Каква дъщеря?! — възмути се Мартин. — Какви ги говориш?!
— Нищо… слушам нататък.
— Да не крие нищо! Ако ще излиза с приятелка – да покаже SMS-а от нея!
Да знам че всичко е честно!
— Ясно вече… — каза Александър отпивайки чай.
– Да те глези като майка ти и да те слуша като дъщеря ти.
И ако намериш такава – как точно смяташ да спиш с нея?
От всички страни звучи като кръвосмешение.
Мартин почервеня.
– Не-не-не! – побърза той да възрази – никакви кръвосмешения!
Възрастна жена – зряла, мъдра и отговорна!
Преди всичко: без паразитиране на моя гръб!
Александър вече предусети накъде отива разговорът относно парите.
– Преди всичко: тя не бива да ми виси на врата! – продължи хубавецът. – Да не очаква аз винаги всичко да плащам вместо нея…
Иначе чувствам че ме експлоатират!
– Аха… – съгласи се Александър. – Значи специална дъщеря която слуша… ама без финансово издържане.
Чудесия.
– Не ме разбираш! – възмути се Мартин.
– Второ: тя няма право да брои парите ми!
Да не я интересува къде са отишли или защо пак са свършили…
Все едно живея с финансов контрольор!
– Прекрасно… – усмихна се Александър под мустак. – Значи майчица която те обгрижва… ама без контрол…
– Шегуваш ли се?! – извика Мартин и удари по масата с юмрук:
Боже опази…
Възхищавам ти се на ума…
– И въобще ние сме зрели хора и разходите трябва са поравно! – кипеше вече Мартин.
– Ако тя иска кафе а аз не – сама си го плаща!
Таксито си – сама също!
Може би ще ѝ услужа ако няма пари…
Но после – задължително връща!
Аз записвам всичко!
– Тогава ти трябва съквартирант… – заключи Александър.
