Съседите седяха смутено около масата и сякаш не се решаваха да вземат от почерпката.

— Съседите отново ни канят за Нова година у тях — каза Михаил на жена си. — Тъкмо се срещнах с Владимир на асансьора, и той ме зарадва с тази новина.

— И какво му отговори? — веднага се напрегна Татяна.

— Казах, че още не сме обмисляли как да празнуваме и не можем да кажем нищо — объркано отговори той. — Не ми се искаше направо да откажа, но помня как миналата година се ядоса, затова реших първо с теб да говоря.

И Татяна помнеше много добре миналата година и още тогава ясно каза на съпруга си, че това е бил първият и последният такъв опит. Номинално те живееха в мир със съседите и поддържаха нормални отношения, но не бяха близки с никого. В същия блок живееха вече близо три десетилетия, често се срещаха на детски събития или събрания в двора, но не повече от това. А миналата година съседите, семейна двойка – Владимир и Мария – неочаквано решили да съберат у тях голяма компания.

— Децата ни вече са големи, но ние още сме млади и пълни с енергия, затова трябва да се радваме на живота — бъбреше тогава съседката. — С мъжа ми помислихме и решихме: ако съберем всички у нас, се преберем за масата финансово и донесем по една салата, ще стане чудесен празник за десетина души.

— И как, всички ли приеха това предложение? — скептично се поинтересува тогава Татяна.

— Смирнови ще донесат плодове, Иванови обещаха да направят рибен гратен, а Петрови се ангажираха да опекат торта — с ентусиазъм изреждаше Мария. — Така че остава вие да се включите.

Тогава Татяна и съпругът ѝ се посъветваха и решиха да приемат поканата на съседите. Първо, защото вече години наред посрещаха празниците сами, тъй като децата им имаха свои семейства и ангажименти.— Хайде да уважим съседите, иначе другия път може и да не ни поканят, — разсъждаваше Михаил. — В общи линии ми изглежда идеално: дали сме пари, не трябва да се отива далеч и във всеки момент можем да се приберем у дома.

— Добре, тогава трябва да измислим какво ще занесем със себе си и да дадем пари за общата трапеза, — съгласяваше се Татяна.

— Изчислихме, че по три хиляди от човек ще са напълно достатъчни, като се имат предвид допълнителните мезета, които всеки ще донесе, — отбеляза Мария. — Ние ще купим всичко, ще го приготвим и от вас се иска само да дойдете на празника, вече наготово.

Татяна предаде на съседката шест хиляди и реши да вземе със себе си скромни рулца от шунка. Семейството с нетърпение очакваше празника, любопитни как ще премине, особено с такава голяма компания. Михаил дори се нае да се погрижи за развлекателната част на вечерта: подготви игри с символични награди, забавни тостове и весели истории.

— Наистина ли ти се занимава с всичко това? — не разбираше Татяна. — Нали съседите се предложиха да организират събитието, така че нека си го направят сами.

— Те ще се погрижат за трапезата, а ние за настроението – така всички ще се забавлявате, — с ентусиазъм обясняваше Михаил.

В последния ден на годината двамата се отправиха на гости с прекрасно настроение и очакване за празника. Облекоха се елегантно, взеха своите рулца и развлекателната програма, готови за забавно изживяване.

— Каквото имаме, това и ви предлагаме – заповядайте на масата, — гордо канеше домакинята.

Съседите бързо се настаняваха около голямата, но почти празна маса, с надежда за угощения, след като повечето от тях почти целия ден не бяха яли.​— Вероятно Мария ще носи храната постепенно, за да е всичко топло, — оглеждаше оскъдната трапеза Михаил.

— Не знам, може това да е всичко, с което смятат да ни почерпят, — прошепна Татяна в отговор.

Останалите гости също изглеждаха объркани, явно не знаейки как правилно да се държат. На масата имаше чиния с варени картофи, няколко вида консервирани храни, винегрет и херинга. В центъра на тази композиция се криеше малка чиния с нарязана наденица, очевидно разчупена точно според броя на присъстващите.

— Хайде, народе, празникът наближава! — весело призова Михаил, сякаш присъстващите имаха с какво да се забавляват.

Първоначално съседите притеснено седяха на масата и някак си не се осмеляваха да вземат от почерпката. После разбраха, че повече нищо друго не се очаква и дори поднасяне на допълнения към предлаганото няма да има. Тъй като всички бяха гладни, храната бе разчистена за първите четиридесет минути и след това всички седяха унило пред празната маса.

— Може би да организираме някакви игри? — попита Михаил, въпреки че никой нямаше настроение за това.

— Ние май ще тръгваме към вкъщи, — отвърна съседът от долния етаж. — Посрещнахме празника, но да седим до сутринта вече не ни е по силите, впрочем, честита Нова година на всички.

— И ние не мислехме да оставаме прекалено дълго, — добавиха съседите от площадката. — Може да продължите да празнувате без нас.

Михаил се отпусна и замълча, Владимир нелепо се опитваше да шегува и коментира празничната програма по телевизията, но всичко това изглеждаше глупаво и неприятно.— Да се прибираме вкъщи, гладен съм, — прошепна той на ухото на жена си.

— И аз съм, — съгласи се Татяна.

После, в началото на втория час през нощта, двамата се оказаха в кухнята, вадейки сандвичи от хладилника и хапвайки закуски, понеже Татяна не беше приготвила нищо заради планираното гостуване.

— Не ти ли се струва, че съседите си присвоиха парите и сложиха на масата само техните скромни запаси? — запита мъжът, отпивайки чай със сирене.

— Не че ми се струва, аз съм сигурна в това, — отговори му Татяна. — Не стига, че нямаше какво да се яде, дори картофи не свариха достатъчно и скриха маринованите краставички. Повече кракът ми няма да стъпи там, а след такова празнуване дори не искам да ги поздравявам.

Татяна подозираше, че останалите съседи са на същото мнение и набързо са се разпръснали към къщите си, за да се нахранят нормално. Но при среща никой не каза на Мария нищо директно, всички се усмихваха и благодариха за организацията на банкета. А тя гордо отговаряше, че е било удоволствие и че в бъдеще трябва да повторят нещо подобно. Сега, явно решени да направят именно това, Мария и съпругът ѝ отново канеха съседите си за Нова година.

— Та, какво ще кажете, ще дойдете ли на празника? — позвъни Мария на съседката си няколко дни по-късно. — Просто трябва да знаем броя на гостите и да обмислим менюто. Смирнови заминават извън града тази година, така че няма да присъстват. Петрови са поканени от децата си, а Иванови и вие досега не сте потвърдили.

— Няма да можем, но благодарим за поканата, — веднага реши да пресече разговора Татяна. — Просто тази година решихме да посрещнем празниците със сватовете, така че ще отидем за всички почивни дни при тях на гости.

— Жалко наистина, — разочарова се съседката. — А може сватовете да дойдат при вас и тогава всички заедно да се отбележите у нас?— Не! — веднага реагира Таня. — Те канят голяма компания за празниците и този вариант не ни устройва.

— А дали не трябваше да кажем на съседите истината? — предложи по-късно Михаил. — Че миналия път не ни хареса, почувствахме се излъгани и затова не искаме да повтаряме миналогодишния сценарий.

— По-добре лош мир, отколкото добра караница, — изказа мнение Таня. — Живеем до тях трийсет години и ще продължим да живеем, така че няма смисъл да се караме заради някаква сбирка.

— И какво, цял уикенд ще се крием от съседите? — недоумяваше Михаил.

— По-добре да си сготвим разни деликатеси и да прекараме празниците на дивана пред телевизора, вместо да хапваме сухи картофи със солена краставица и да се правим, че ни е весело, — изказа се Таня.

Съседите повече не настояваха със своите покани за празника, така че двойката не знаеше какво са решили Иванови, но планираха да разберат при следващата среща. В действителност смятаха да прекарат времето сами, но всичко се нареди идеално – децата ги поканиха у тях. Сега Михаил и Таня с чиста съвест стягаха багажа за гости, знаейки, че не са излъгали съседите и че там със сигурност няма да гладуват или да делят разходите за трапезата.

Дереккөз