— Този апартамент вече е мой, и ти веднага ще се изнесеш! — властният глас на Татяна Георгиева проряза утринната тишина като нож, карайки Елена да изпусне чашата с чай от ръцете си. Порцеланът се разби на ситни парчета по кухненския под, но тя дори не помръдна. Стоеше вцепенена, недоумяваща какво точно бе чула, и вперила поглед в жената с луксозен костюм, която току-що бе нахлула в дома ѝ без никакво предупреждение или покана. В ръцете си свекърва ѝ стискаше някакви документи, а по лицето ѝ бе изписано самодоволството на човек, постигнал победа.
— Татяна Георгиева… какво говорите? Как смеете… — опита се да запази самообладание Елена, но гласът ѝ предателски затрепери.
Свекърва ѝ отвърна с презрителна усмивка и с едно движение захвърли на масата купчина листи:
— Ето го законното ми основание. Дарствен акт. Твоят обожаван Иван ми прехвърли апартамента преди повече от месец. Така че събирай си нещата и освободи жилището ми.
С треперещи пръсти Елена сграбчи документите. Буквите се размиваха пред очите ѝ, но не ѝ беше нужно много време, за да разпознае подписа — почеркът на съпруга ѝ, на Ивана. Същия, който ѝ се закле във вечна вярност, обещавайки да я пази от всякакво зло.
— Това… това не може да е истина… Иван никога не би… — прошепна тя, усещайки как подът под краката ѝ се разклаща като при земетресение.
— Повярвай ми, може и го направи! — отвърна с ликуващ тон Татяна Георгиева, настанявайки се удобно на един от столовете, сякаш вече се чувстваше у дома. — Синът ми най-сетне отвори очи и осъзна с кого се е обвързал. Мислеше си, че ще го задържиш с твоите селски номера? На моя Иван му приляга жена с класа, а не някаква провинциалистка без корени и без име.
Гневът, който Елена толкова дълго бе потискала, започна да се надига неудържимо в нея. Три години бе преглъщала обидите на свекърва си, стомана под формата на думи, постоянните ѝ забележки и вечните сравнения с бившата приятелка на Ивана. Три години бе се усмихвала насила, преструвайки се, че не забелязва косите ѝ погледи и злобните шушукания по време на семейни събирания.
— Къде е Иван? — попита тя, опитвайки се да звучи спокойно, въпреки че отвътре цялата вреше от възмущение и болка.
