Гласът на Мария потрепери:
— Майка ти идваше всеки ден, докато ти беше в морето. Пристъпваше, мърмореше и все повтаряше, че не можела да дочака кога най-сетне ще се изнесем. Ала щом видя кучето, грабна една тояга и се нахвърли върху него! Изкрещя, че ако не се отърва от Лара, ще ме изхвърли от къщата! Тогава се наложи да я преместя тук. Хранех я тайно, така че майка ти да не я види — познаваш я, способна е да ѝ навреди.
Ивайло мълчеше, докато милваше кучето. Усети срам — за това, че едва не беше съсипал брака си. Сърцето му се сви заради съпругата му — че я беше оставил сама да се справя с всичко това. И изпита жал към Лара, която сега го гледаше с такава преданост.
— Хайде, вземи малките, аз ще нося Лара. Да ги заведем вкъщи, — каза решително той, вдигна кучето на ръце и зачака Мария. Тя се усмихна, притиснала четиримата малчугана към гърдите си, и тръгна след него с лека стъпка.
Щом прекрачиха прага на двора, сякаш предусетила нещо, ги посрещна майката на Ивайло:
— Защо домъкнахте тая псина? Казах ти, Мария, че не искам да я виждам в къщата!
Ивайло изръмжа и тръгна към нея така рязко, че едва не я блъсна:
— Стига, мамо! Престани вече! Утре си тръгваме — всичко е уредено! А сега се махай оттук! Докато съм още тук, не викай — ще те изгоня! Писна ми от тая твоя отрова! Какво толкова ти стори кучето? Или жена ми ти пречи, понеже не ти даваме пари? Та вие с татко си живеете доста добре! А аз какво — нямам ли право да си създам семейство? Прибери се, ще говорим сутринта!
На следващия ден се стягаха за последно. Ивайло не беше бил по пътя си без причина — търсел бе подходящ дом. И го беше открил — в съседния Криводол, на безопасно разстояние от роднините.
Майка му се появи отново — този път не толкова гневна, както предната вечер. Предложи му да изкупи старата къщурка на баба му. Но той, вече наясно с последствията от подобни предложения, отклони примамата:
— Благодаря, но не. Щом тази къща ви дразни, по-добре стой далеч от нас, мамо. Достатъчно си ни съсипала.
И кучето с малките тръгнаха с тях. Когато поотраснаха, съседите си ги разпределиха. Само едното остана — най-палавото. Беше истинска забава! А след време се превърна в предан защитник и най-добър приятел на новородения им син.
