Мария бе напълно смаяна:
– Моля ви, Елена Петрова, не разбирам какво става! В нашето жилище живее една жена – Ралица, трета братовчедка на Васил. Така ми каза той. Според думите му е дъщеря на ваша далечна роднина, с която отдавна не поддържате връзка. Смятах лично да се обадя на тази „леля-сестра“ и да ѝ кажа всичко, което мисля за възпитанието ѝ. Тази Ралица непрекъснато се върти около Васил!
Елена Петрова остана замислена за момент, после с лека тъга в гласа промълви:
– Имам лоша новина, мила моя. Васил няма никаква племеница. Това момиче няма нищо общо с нашето семейство…
– Но как така, Елена Петрова? Това е невъзможно! Аз… не мога да повярвам!
Свекървата се усмихна с горчивина:
– Знаеш ли, животът понякога удря там, където най-малко очакваш… Бащата на Васил също не беше човек, на когото можеш да разчиташ. Измъчи ме много. Вече три години, откакто го няма, но и досега не съм му простила. Все още го мразя… Трябваше да го напусна още навремето, а не да търпя неговите забежки…
Мария затвори очи. Усети как всичко около нея се завъртя. Гадеше ѝ се. Не можеше да приеме, че Васил е способен на подобна подлост…
***
Когато се върна у дома, мъжът ѝ го нямаше. Но „племеницата“ беше там. След като се сбогува с Елена Петрова, Мария нахлу в стаята на Ралица. Без да се поколебае, я сграбчи за косата и я изтегли в коридора, без да обръща внимание на виковете ѝ. Добре разрошена, „роднината“ бе подложена на разпит.
Ралица, приглаждайки косата си, със студена усмивка каза:
– Е, най-сетне проумя ли, лельо? Разбра ли, че не съм никаква племенница на Васил? Жалко, нали? Връзката ни продължава вече шест години. Скоро ще се разведе с теб и ще те изгони. Апартаментът ще стане мой дом.
Сякаш мрак падна пред очите на Мария. Напълно изгуби разсъдъка си. Беше убедена, че Ралица наскоро е навършила двайсет. Ако са заедно вече шест години, тогава… Божичко, с кого съм се оженила!
Васил бе повикан по спешност от работа. Докато се прибере, Мария вече бе успяла да натъпче всичките му дрехи и вещи в два огромни куфара. Когато се появи, той се натъкна пред входната врата на същите тези куфари и на любовницата си с посинено око. Преди да успее да изрече и дума, Мария ги изрита и двамата от дома, като му обеща, че при развода няма да му остане и грош.
Процедурата по развода се проточи – изтощителна и напрегната. Мария се бореше за всяка вещ, за всяко свое право. Похарчи немалко за адвокати, но удържа на думата си – Васил излезе от брака с празен портфейл. Тя не се поколеба да сподели с всеки, който би я изслушал, подробности за аферата между бившия ѝ и неговата малолетна любовница – роднини, познати, дори приятелите на Стоян го осъдиха за тази връзка. Репутацията на Васил бе срината, бизнесът му понесе сериозни щети, а днес дори собствената му майка не иска да има нищо общо с него.
