Васил прегърна съпругата си и тихо каза:
— Мария, моля те, не се ядосвай толкова. Ралица е още млада, не си дава сметка какво изрича. Ще поговоря с нея, ще ѝ обясня, че трябва да се отнася с уважение към теб. Издържи още малко, скъпа. Тя няма да остане у нас завинаги! Скоро ще се върна, а ти си отдъхни.
След като той си тръгна, Мария затвори вратата с трясък и избухна в сълзи. Не само думите на Ралица я нараниха, но и реакцията на Васил я засегна дълбоко – той не направи нищо, за да я защити.
***
Мария така и не успяваше да проумее защо мъжът ѝ позволява вече няколко месеца някакво нахално момиче да я унижава в собствения ѝ дом. Ралица се разполагаше като господарка в чуждо жилище, а Васил само се усмихваше снизходително. Мария избухваше, плачеше, настояваше той да вземе мерки, но той или замълчаваше, или я увещаваше „да прояви търпение“. Обещаваше, че племенницата ще си замине наесен.
Поведението на Ралица ставаше все по-волно и нагло. Васил се отдалечаваше от жена си, а по време на някои от скандалите дори намекваше, че е възможен развод. Преди няколко седмици се случи нещо скандално: Мария залови племенницата му в нещо като кражба. Докато чистеше стаята на Ралица, откри зад нощното ѝ шкафче собственото си… бельо! Долната част от нов комплект, който бе купила наскоро с надеждата да съблазни съпруга си. И то вече използвано…
Мария крещя почти цял час. Ралица само се смееше нагло и твърдеше, че изобщо не е пипала нищо. А Васил обикаляше около жена си, като се опитваше да я успокои и я молеше да не напада бедното момиче.
Преди седмица, когато Мария неочаквано влезе в стаята на Ралица, без да почука, преживя истински шок. Племенницата стоеше на леглото, увита в хавлия, а Васил… масажираше стъпалата ѝ. Мария се почувства зле. Васил, щом я зърна, пребледня, блъсна я леко и изскочи навън от стаята. А Ралица, докато се опитваше да прикрие тялото си с хавлията, кресна:
— Какво си позволяваш да влизаш без предупреждение? Забранявам ти да се появяваш тук, разбра ли?! Изчезвай!
Точно след този инцидент Мария реши, че повече не може да чака. Вече бе сигурна, че трябва да потърси свекърва си. Може би е трябвало да го направи още в самото начало. Интуицията ѝ подсказваше, че Ралица всъщност изобщо не е племенница на Васил. Макар отношенията ѝ със свекървата да бяха почти прекъснати, сега имаше основателна причина да потърси контакт.
Елена Петрова отговори веднага на обаждането:
— Добър ден – промълви плахо Мария. – Елена Петрова, имам към вас една необичайна молба. Бихте ли ми казали номера на леля си? Или може би на сестра си… Въобще, нужни са ми контактите на някой ваш роднина от Червен бряг.
Елена се закашля и отвърна:
— Днес сигурно има магнитни бури, ушите ми пищят. Какво точно искаш?
— Повтарям – каза спокойно Мария. – Интересувам се от телефонния номер на ваша леля или сестра от Червен бряг.
— Ти добре ли си? – попита свекървата раздразнено. – Каква леля? Каква сестра? И двете ми лели починаха преди дванайсет години! На кого, за бога, ще звъниш, глупачке? Нямам нито сестри, нито братя. Особено пък в Червен бряг!
