Работата между тях протичаше на приливи и отливи — ту изглеждаше, че Стоян отново се влюбва в Мария, ту пък се връщаше към обичайната си резервираност и хлад. Мария реши да не притиска събитията, а да позволи на нещата да следват своя ход. Все някога трябваше да се изяснят.
***
Двамата съпрузи бяха планирали да отпразнуват поредната си годишнина на курорт. Но в последния момент Стоян я изненада с отказ:
– Мария, изглежда ще трябва да тръгнеш сама. За жалост, няма да мога да дойда с теб!
– Какво? – възкликна тя с възмущение. – Пак ли става въпрос за Васил? Всичко уговорихме предварително, направихме резервации. А сега, броени дни преди заминаването, ми казваш, че ще останеш?!
– Така се стекоха обстоятелствата – отвърна с виновен поглед той. – Очаквам третата си братовчедка Ралица. Трябва да я посрещна, да я настаня и да й помогна да си намери работа тук, в Пловдив.
Мария остана без думи от изненада:
– Коя е тази Ралица? Никога не съм чувала за нея. Не съм знаела, че имаш роднина с такова име!
– Старата история – махна с ръка Стоян. – Дядо ми се е скарал с брат си и семействата ни не поддържаха контакт. Наскоро чичо ми от Червен бряг се обади с молба за помощ. Не можех да откажа. И за съжаление, момичето пристига точно на датата на нашия полет. Идва в непознат град — кой ще я приеме? А ако попадне на измамници?
– А защо не си смени билета? – намръщи се Мария. – Можеше да дойде седмица по-късно. Започвам да мисля, че просто търсиш предлог!
– Не става – въздъхна той. – Всичко е планирано – интервю, след това стаж. Всеки ден е разчетен. Замини ти, Мария. Почини си и за двама ни. Ако искаш, вземи приятелка. Няма смисъл да губим парите.
В крайна сметка Мария отпътува с по-малката си сестра. Но това, което я очакваше на екзотичния остров, се различаваше от представите ѝ. Вместо романтична почивка и възраждане на връзката с мъжа ѝ, дните преминаха в обиколки по евтини барове с лекомислената ѝ съпътничка. През двете седмици Васил ѝ се обади само веднъж. На съобщенията ѝ отговаряше рядко и с дни закъснение. За сметка на това, в социалните мрежи редовно се появяваха снимки с „любимата племеница“.
Когато се прибра, на летището я чакаше не само Васил — до него стоеше слабо момиче с тъмна коса, облечено в скъсани дънки и тениска с рокерско лого. Облеклото на Ралица предизвика незабавно неодобрение у Мария и тя не се въздържа:
– Не мислиш ли, че тези дънки са прекалено раздрани? Все пак си в столицата, не на село!
– Има ли значение? – отвърна нехайно Ралица. – Това е модата днес, скъпа! Кога, ако не сега? На петдесет ли ще ги нося? А и така изразявам себе си. Надявам се, не ви притеснявам, лельо Мария?
Мария се намръщи. Вече ѝ беше ясно, че с това момиче няма да се разберат лесно. Очевидно Ралица изобщо не осъзнаваше, че присъствието ѝ е нежелано. Васил не обръщаше никакво внимание на съпругата си – по пътя към вкъщи той и племенницата му оживено обсъждаха музикални събития и замисляха съвместни пътувания. Мария мълчеше, а в нея назряваше гняв: мъжът ѝ беше до друга жена, а тя дори не беше забелязана.
Мария копнееше да бъде насаме с него, да си поговорят, да си върне онова усещане за близост. Но щом куфарите бяха внесени в хола, Ралица се обърна с нетърпение:
— Василче, закъсняваме! Какво чакаш още? Хайде, тръгваме вече!
Мария погледна с изненада:
— Къде сте тръгнали? Василе, тъкмо се прибрах. Искам да се изкъпя и да си почина малко. Не можем ли да го отложим?
Ралица, без капка такт, отговори остро:
— Никой не ви е канил. С Васил отиваме на концерт. Имаме билети. А вие, лельо Мария, по-добре си починете. Смяната на климата не се отразява добре на по-възрастните.
Мария остана безмълвна от възмущение. Очевидно доволна от думите си, Ралица бързо изхвърча от апартамента. Васил се извърна с виновна усмивка.
— Какво беше това?! – възкликна Мария. – Та тази нахалница съвсем е изпуснала границите! Ще ѝ покажа аз какво значи да уважаваш възрастните! Василе, не желая тази натрапница повече под покрива ни! Нека си намери друго място – тук няма да я търпя!
