Мария нервно потракваше дългите си изкуствени нокти по плота на бара — Васил трябваше да се е върнал от командировката си преди повече от два часа! Беше се опитала да се свърже с него поне десетина пъти, но телефонът му упорито оставаше изключен. Очакваше го в любимото им кафене, за да отпразнуват заедно годишнината от сватбата си.
– Какво, по дяволите, става?! – прошепна с гняв Мария, като едва удържаше напиращите сълзи. – Всичко беше уговорено! Защо изобщо си поисках този проклет почивен ден от салона? Защо похарчих последните си пари за скъп подарък и нов бански за онзи курорт? От самото начало знаех, че на Васил не може да се разчита! Ами ако приятелките ми са били прави и той наистина си е намерил някоя нова в този проклет Несебър? Някаква казачка, може би?
***
Пукнатините в отношенията им се появиха още преди пет години, когато Мария за първи път започна да подозира, че Васил й кръшка. Изведнъж престана да я кани на събирания с приятелите си, избягваше разходките с нея, все с оправданието, че е прекалено уморен. Сякаш умишлено се стараеше да стои възможно най-далеч от дома.
– Е, голяма работа – стараеше се да се убеди Мария. – Все пак сме заедно от десет години! Станали сме си скучни, нормално е. Васил е почтен човек, не би ме излъгал. Ако имаше друга, щеше да ми го каже. Или поне така си мисля…
Опита се да върне страстта в брака и се обърна за съвет към старата си позната Галина, за която се говореше, че е минала през шест брака и разбира мъжете по-добре от всеки психолог.
– Ох, не знам – проточи бавно Галина, докато разглеждаше новия си маникюр върху удължените нокти. – На твое място бих му вдигнала концерт! Мъжете не се отдръпват ей така! Или има проблеми с работата, или нещо друго – примерно не се чувства уверен в леглото. И се срамува да си признае! Аз имах един такъв – по половин час висеше в аптеката преди среща… Ужас, още настръхвам като си спомня!
– Не, това не е случаят с Васил – възрази Мария. – В тази посока всичко си е наред. Просто вече няма искра между нас! Разбираш ли, Галина, усещам, че съм станала невидима за него. Прибира се с кисела физиономия, кара се за глупости или просто мълчи с часове. Питам какво не е наред – нищо! Стои си на фотьойла и зяпа спорт. Направо ме изцежда! По-добре да ми каже в очите, че вече не ме обича, отколкото така да ме измъчва!
– Е, тогава опитай да раздвижиш обстановката – предложи Галина. – Хвани си малко флиртче! Запиши се на фитнес, намери си млад треньор. Или на някое екстремно шофиране. Сещаш се какво имам предвид…
Мария реши да последва съвета ѝ. На следващия ден се записа на уроци по полденс и си купи кожен корсет за тридесет хиляди лева. Вечерното ѝ отсъствие остана напълно незабелязано от Васил. Три пъти седмично се прибираше след полунощ, а той неизменно я чакаше в същата поза — заспал на дивана, с телевизора тихо бълбукащ в ъгъла. Нито веднъж не я попита къде ходи. Това я засегна дълбоко — наистина ли не му пукаше? Нима не изпитваше дори капка ревност?
Накрая, не издържайки повече на безразличието му, тя реши да потърси открит разговор:
– Васил, какво се случва с нас?
– Какво имаш предвид? – промърмори той, без да откъсва поглед от екрана.
– В най-прекия смисъл! Аз изчезвам вечер, а ти изобщо не питаш! Добре, аз си знам къде съм… Но ти не знаеш! Това значи ли, че не ти пука?
– Имаш си свои занимания – вдигна рамене той. – Имам ти пълно доверие, Мария. Ходи където искаш. Даже и сутринта се прибирай, ако щеш…
– Аз се старая заради теб! – избухна тя. – Никаква съвест ли не ти е останала? Ходя на танци, исках да те изненадам! А ти съсипваш всичко с това си безразличие!
Тогава Васил остави таблета:
– Мария, работата ми е в криза. Инвеститорът се оттегли, още не съм намерил нов. Производството е замразено. Само това ми е в главата. Прости ми, ако съм ти обръщал по-малко внимание. Това е временно. Ще се оправим и пак ще се смеем както преди. Но сега съм напълно изцеден. Просто нямам сили за нищо извън това.
Мария се приближи към него:
– Защо не ми каза по-рано? Вече започнах да си мисля, че си спрял да ме обичаш…
– Не исках да те притеснявам с проблемите си – опита да се усмихне Васил. – Хайде, лягай си. Аз съм на ръба на силите си.
– А поне да гледаме някой филм заедно? – предложи тя с надежда.
– Някой друг път – отвърна кратко той. – Сега не съм в настроение.
Въпреки хладния му отговор, Мария не възнамеряваше да се отказва. С двойна решимост започна отново да го съблазнява, използвайки всички свои женски хитрости. И дори успя да предизвика интереса му на няколко пъти.
– Не, не може да има любовница – уверяваше се тя след всяко малко „завоевание“. – Ако имаше, със сигурност щеше да спи на дивана! Добре, че вече спим разделени… Може би наистина проблемът е в работата. С времето всичко ще си дойде на мястото.
