По алеята на парка тя вървеше с кучето, усещайки как напрежението в раменете ѝ се превръща в тъпа, продължителна болка. Барс дърпаше напред с такава сила, че поводът едва не ѝ се изплъзваше от ръцете. Всяко дръпване отекваше вътре в нея като ехо от думите на децата ѝ: „егоизъм“, „вечно заета“, „толкова ли е трудно да помогнеш?“.
Отсреща се зададе Недка — бившата ѝ колежка, която се носеше с лека, почти танцова походка. Шарен шал, поддържана прическа, блестящи очи.
— Марийке, здравей! Отначало не те познах — все така вглъбена! Отново с внучето? — погледна към Барс с усмивка.
— Не, кучето е на сина ми, — отвърна Мария, едва забележимо.
— Аха, ясно! — засмя се Неделина леко и безгрижно. — Ти си ни направо спасителният пояс. А аз, представи си, след седмица отлитам за Несебър! Записах се на фламенко — можеш ли да повярваш? На тези години! С момичетата от групата ще пътуваме. Мъжът ми първо мърмореше, но после рече: „Отивай, забавлявай се, заслужаваш го“. А ти, кога за последно си позволи истинска почивка?
Въпросът увисна във въздуха, а Мария не намери какво да отговори. За нея „отдих“ значеше вила, внуци и безкрайна помощ на семейството.
— Изглеждаш изтощена, — каза Недка с неподправено съчувствие. — Не можеш да носиш всичко сама. Децата вече са големи — нека поемат отговорност. Иначе ще си гледаш кучетата, докато животът ти се изплъзне незабелязано. Хайде, тръгвам, имам репетиция!
Тя се отдалечи бързо, оставяйки след себе си облак от скъп парфюм и тънка нишка тишина.
„Докато животът ти се изплъзва“ — тези думи отекнаха в съзнанието ѝ като гръм.
Мария Николова внезапно спря. Барс я погледна с учудване. Тя се загледа в грамадното куче, в ръцете си, впили се в повода, в сивите фасади наоколо. И тогава я осени — повече така не може. Нито още ден, нито дори миг. Достатъчно.
С треперещи пръсти извади телефона. Отвори търсачката и въведе: „най-добрият хотел за кучета Бургас“.
Първият резултат я отведе до сайт с лъскави фотографии: просторни помещения, басейн, салон за разкрасяване, индивидуални тренировки с инструктор. Цените бяха зашеметяващи.
Без да се колебае, набра посочения номер. — Добър ден. Искам да резервирам престой. Да, за куче. За две седмици. С пълна грижа и спа процедури.
Повика такси направо от парка. В колата Барс се държа необичайно кротко, като че ли долавяше промяната.
В хотела ухаеше не на животни, а на лавандула и изискани шампоани. Млада служителка в униформа ѝ подаде договор. Мария Николова, без да се поколебае, вписа в графата „Собственик“ името и номера на Петър. В полето „Платец“ — също неговото. Капарото плати с парите, които отдавна бе заделила за ново палто. Това беше най-смислената инвестиция, която някога бе правила.
— Ще изпращаме ежедневни снимки на собственика, — усмихна се момичето, поемайки повода. — Не се тревожете, вашият любимец ще се чувства чудесно тук.
Когато се прибра в апартамента си — тих, макар и изпразнен от шум — Мария Николова за пръв път от дълги години не усети самота, а тишина, която носеше покой.
