Понякога мрачните сили приемат образа на хора, които ни са близки, за да се вмъкнат в нашия свят, да сеят страх и разруха.
Но православната вяра има силата да им се противопостави.
Свещеникът обясни на Лилия как да извърши очистване на дома.
Посъветва я да си набави светена вода от църквата и с нея да поръси ъглите на всяко помещение, като при това чете молитвата „Отче наш“ и молитвата към Честния Кръст.
Настоя също да запали в цялото жилище църковни свещи и със всяка от тях да обиколи стаите, молейки се за закрила.
Лилия изпълни всичко точно, както ѝ беше казано.
Когато стигна до ъгъла до люлката и го поръси със светена вода, ѝ се стори, че въздухът потрепна и отнякъде се прокрадна глух, злокобен шепот.
А в мига, в който запали свещта, пламъкът ѝ за частица от секундата пожълтя и затрепери, сякаш се опитваше да отблъсне невидима сянка.
От този момент нататък тъмният натрапник повече не се появи.
Домът се изпълни с тишина и спокойствие.
Лилия най-сетне намери сили да скърби за съпруга си и да продължи напред, живеейки заради дъщеря си.
Тук баба ми приключи разказа си.
Нощта вече отстъпваше място на зората, навън притъмнялото небе започна да просветлява, а в клоните се разнесе песен на събудени птици.
— Ето, мила моя, — тихо рече тя, — светът, в който живеем, не е прост.
В него съществуват и светлина, и мрак.
Има сили, които не се поддават на разумно обяснение.
Но има и начин да се предпазим от тях.
Най-важното е да не се плашим, да не губим надежда и да помним, че доброто винаги е по-силно.
И вярата.
Вярата върши чудеса.
Оттогава изминаха много години.
Баба вече не е край мен.
Но онзи случай и нейният разказ завинаги промениха начина, по който гледам на света.
Престанах да се боя от неизразимото.
Научих се да усещам дома — неговия дух, неговата история, неговото дишане.
Сега, щом прекрача прага на своето жилище, винаги си прошепвам: „Мир на този дом.“
Знам, че някъде там, на тънката граница между действителност и приказка, живеят добри духове, които пазят своите територии, и тъмни сенки, жадуващи да проникнат в нашата реалност.
Но също така вярвам, че светлината, вярата и любовта са най-сигурната защита от всяка тъма.
И това знание, което баба ми предаде в онази неспокойна нощ, се превърна в най-ценното ми наследство — топло и живо като пламъчето в нейната стара керосинова лампа.
