— Правехте го при всяка ваша поява — гласът на Мария бе тих, но твърд. — Всяко ваше идване се усещаше като изпит. А всяка моя грешка — под лупа. Влагах усилия, стараех се искрено да отговоря на очакванията, но непрекъснато се оказвах недостатъчна.
Татяна Георгиева стоеше мълчалива, вперила поглед в пода.
— Не търся извинения, — продължи Мария. — И аз самата няма да се извинявам. За мен е важно да има взаимно уважение. Може и да не съм съвършената градска снаха, но съм добра съпруга за вашия син. И заслужавам уважение в своя дом.
Настъпи дълга, плътна тишина. Накрая Татяна вдигна очи:
— Права си. Просто… не съм се замисляла как изглежда всичко това отстрани.
Изправи се, изправяйки раменете си:
— Хайде в кухнята. Чаят сигурно е изстинал, но ще направя нов.
***
На масата двете отпиваха от прясно приготвения чай и разговаряха за безобидни теми: времето, новата театрална постановка, какви са плановете им за лятото. В разговора не се усещаше топлина, но и предишната леденина бе изчезнала. Между тях сякаш се очертаха невидими граници — такива, които и двете предпочетоха да не прекрачват.
Когато Мария и Николай се приготвяха да си тръгнат, Татяна неочаквано подхвърли:
— Тортата беше страхотна. Би ли ми дала рецептата?
Мария кимна спокойно:
— Разбира се. Ще я запиша и ще я дам на Николай.
В метрото Николай нежно пое ръката ѝ:
— Не съм осъзнавал колко ти е било трудно.
— И аз не бях напълно наясно колко много, — отвърна Мария с откровеност. — Но усещам, че оттук нататък нещата ще се променят.
***
Изминаха четири месеца. Татяна Георгиева продължаваше да ги навестява веднъж на две седмици, но вече се въздържаше от упреци за чистотата или подредбата. Веднъж дори изказа похвала за борша, който преди това беше наричала „прекалено селски“.
— Как е с твоята свекърва? — попита Галина, приятелка на Мария, при случайна среща в парка.
— Вече е наред, — отвърна Мария с лека усмивка. — Не сме станали първи приятелки, но тя разбра, че не съм някаква безгласна овчица.
Мария гледаше как есенният вятър завихря листата около пейката. В гърдите ѝ се разля странно, но приятно усещане на удовлетворение. Не защото бе сразила свекърва си — а защото най-сетне беше престанала сама да се смачква. Това беше важен урок — не само за подредбата в дома, но и за самоуважението.
