Татяна Георгиева мълчаливо наблюдаваше как снаха ѝ прилежно лъска повърхност, която и без това блестеше от чистота, докато на висок глас коментираше:
— Боже господи, колко прах е събрал този шкаф! А тези петна? Кога за последно е почиствана тази ваза? А тази салфетка — дали поне веднъж тази година е видяла пералня?
Силвия Христова прокашля напрегнато, хвърляйки тревожен поглед към Татяна, която бе застинала, поразена от случващото се.
— Таня, нали ми се хвалеше, че всичко у теб е безупречно, — опита се с неубедителна усмивка да разведри обстановката Росица Василева, но млъкна веднага, щом видя какво изписва лицето на сестра ѝ.
Мария се движеше неумолимо из стаята, все така придружавайки всяко свое действие с натрапчиви забележки:
— Ъглите са направо ужасни! А този рафт — дали някой изобщо е минавал оттук с парцал през последните години?
Това беше капката, която преля чашата. Очите на Татяна се напълниха със сълзи, тя се изправи рязко, обърна се и без да изрече нито дума, напусна стаята с бърза крачка. Всички чуха как вратата на спалнята ѝ се затвори с трясък.
Николай погледна жена си с гняв, след което тръгна след майка си.
— Мисля, че е време да вървим, — прошепна Росица Василева, вдигайки се от стола. — Кажи на Таня, че ще ѝ звънна утре.
Силвия набързо събра вещите си:
— Да, разбира се… Моля те, предай ѝ извиненията ми. И че представлението беше великолепно. Много ѝ благодаря за вечерта.
Двете се отправиха към изхода, внимателно заобикаляйки Мария, която продължаваше с невъзмутим вид да забърсва всяка повърхност.
В нея се бореха противоречиви чувства — срамът се преплиташе с едно особено удовлетворение. Съзнаваше, че постъпва жестоко, но не можеше да се възпре. За първи път искаше Татяна да изпита онова, което самата тя бе понасяла при всяко посещение на свекърва си в собствения ѝ дом.
След около половин час, приключила с демонстративното чистене, Мария тихо се приближи до вратата на спалнята. Почука.
— Влез, — дойде приглушеният глас на Татяна.
Мария отвори. Свекърва ѝ седеше на ръба на леглото, а Николай стоеше мълчаливо до прозореца, нервно потупвайки с пръсти по перваза.
— Свърших, — каза Мария спокойно.
— Защо постъпи така? — попита тихо Татяна. — Пред сестра ми, пред приятелката ми…
Мария се приближи и седна, без да се доближава прекалено.
— Просто исках да разбереш какво изпитвах аз. Не е необходимо да принизяваш някого, за да покажеш, че си над него.
— Аз никога…
