Мария се усмихна, свали палтото си и внезапно се закова на място в коридора, загледана в пода.
— Господи, — възкликна тя с преувеличено възмутен тон, — какъв мръсен ъгъл! Татяна Георгиева, кога за последно чистихте тук?
Свекърва ѝ замря с чайника в ръка. Росица Василева примигна озадачено, а Силвия Христова повдигна вежди с изненада.
— Какво каза? — гласът на Татяна Георгиева потрепери.
— Мръсно е, — настоя Мария, посочвайки напълно чистия ъгъл. — А на тази етажерка има прах! — тя прокара пръст по безупречно излъсканата повърхност. — Слой от поне половин сантиметър!
Николай пребледня:
— Маша, какво правиш…
Но Мария вече беше влязла в хола, взе чашата на Росица Василева и продължи своята тирада:
— Всички чаши тук са мръсни! Дори на село ни е по-чисто. Даже в свинарника понякога е по-спретнато.
Росица Василева се закашля от изненада и бързо остави чашата в чинийката.
— Татяна, какво става тук? — прошепна тя, вперила очи в сестра си.
Силвия Христова, обезоръжена от случващото се, погледна ту Мария, ту домакинята:
— Може би девойката се шегува?
Татяна Георгиева стоеше безмълвно, неспособна да намери думи. Бледото ѝ лице постепенно се обагри с червени петна.
— Нищо, — заяви Мария с делови тон, — сега ще помогна да се оправи всичко.
Лицето ѝ, и без това пребледняло, се зачерви още повече.
— Няма страшно, — добави тя уверено, — ще помогна… Къде държите препаратите за почистване и парцалите?
Без да дочака отговор, тя се отправи към кухнята, отвори шкафа под мивката и започна да вади бутилки с почистващи средства.
— Мария, спри! — хвана я за ръката Николай. — Какво ти става?
— Просто искам да помогна на майка ти, — отвърна тя невинно. — Нали винаги си ми казвал, че трябва да се грижа за чистотата?
— Просто искам да помогна на майка ти, — повтори тя с усмивка. — Нали така ме учеше — да помагам с поддържането на реда?
