— Жалко, скъпа, че не успя да приведеш дома в ред преди да пристигнем…
Думите увиснаха във въздуха. Над масата, подготвена с внимание за пристигането на роднините, се разпростря тягостна тишина. Мария усети как гореща вълна на срам се издига от шията ѝ към бузите. Под покривката ръцете ѝ се свиха в юмруци, но тя продължи да се усмихва — принудено и с усилие.
— Мамо, какво искаш да кажеш? — Николай се прокашля неловко. — Всичко е безупречно чисто.
Татяна Георгиева, елегантна в бежов костюм, се усмихна снизходително и внимателно попи ъгълчетата на устните си със салфетка.
— Разбира се, миличък. Просто забелязах прах по рафтовете с книги и петна по стъклата на витрината. Но това са дреболии — все пак младата домакиня още се учи.
Росица Василева, сестрата на Татяна, която седеше наблизо, кимна със съчувствие:
— Първата година от брака винаги е изпитание. Особено за момиче… от село.
Мария сведе поглед. Правеше всичко възможно да не покаже колко я болят тези думи. Три дни се беше подготвяла за визитата — търкала подове, лъскала мебелите, изпекла любимия сладкиш на Николай, приготвила сложна салата по рецепта от списание „Селска жена“. Но явно — не беше достатъчно.
***
С Николай се срещнаха на земеделска изложба в Плевен. Мария пристигна като част от делегацията на своя колхоз, където работеше като зоотехник след завършване на техникума. Николай, млад агроном и изследовател, водеше обиколки за посетителите. Погледите им се срещнаха, когато тя зададе конкретен въпрос за селекцията на пшеницата — неочаквано точен въпрос за „селско момиче“. Шест месеца по-късно бяха вече женени. Родителите на Мария не възразиха, макар че баща ѝ я предупреди: „Градските хора понякога се държат надменно. Не им позволявай да те унижават.“ Тя махна с ръка — какво унижение, щом има любов?
С Татяна Георгиева отношенията не потръгнаха от самото начало. Макар да беше учтива на пръв поглед, тя умееше да вмъква в разговора реплики, които караха Мария да се чувства неуместна и провинциална. „Сигурно си свикнала с по-простичка храна?“ „Странно ли ти е да виждаш толкова книги на едно място?“ „Николай ми разказа, че дори библиотека имате в селото — колко мило.“
След сватбата напрежението не намаля. Татяна често „надничаше за по чайче“, което всъщност се превръщаше в оглед на подредбата в дома. Никога не критикуваше пряко — по-скоро сравняваше, винаги с усмивка: „Когато бях млада съпруга, всяка сутрин лъсках бравите на вратите“, „В добрите домове сменят спалното бельо два пъти седмично“. Николай, деликатен и възпитан, избягваше да обръща внимание. „Мама просто иска да помогне“, обясняваше той. „Тя е свикнала на определени стандарти.“
***
И сега, наблюдавайки задоволеното лице на свекърва си от другата страна на масата, Мария усети как нещо в нея се пропуква. Не от обида — а защото внезапно разбра, че така повече не може.
— Татяна Георгиева, — обърна се тя с изненадващо спокоен глас, — благодаря ви за забележката. Ще се постарая следващия път да се подготвя по-добре за вашето посещение.
Свекървата повдигна леко вежди, после кимна, доволна. Николай издиша облекчено — сблъсъкът беше избегнат. Но в душата на Мария кипеше буря. За първи път от началото на брака тя не изпитваше срам или страх, а чист, освобождаващ гняв. „Защо трябва да търпя това? Защо да не мога и аз да постъпя по същия начин?“
След вечерята, докато миеше чиниите, в ума ѝ вече се оформяше план.
— Николай, — каза му по-късно вечерта, — какво ще кажеш да отидем при майка ти този уикенд? Ще направя онзи сладкиш, който толкова ѝ хареса.
Мъжът се изненада, но се зарадва. За първи път именно Мария сама предложи да посетят свекърва ѝ.
***
В неделя двамата пристигнаха в апартамента на Татяна Георгиева. Както обикновено, жилището в стария сталински блок блестеше от чистота: антикварни мебели, кристални вази, дантелени салфетки. В хола вече се бяха събрали Росица Василева, по-малката сестра на Татяна, и Силвия Христова, нейна стара приятелка. Трите жени тъкмо се бяха върнали от театър и обсъждаха впечатленията си на чаша чай с пастички.
— Каква радост, че минахте — усмихна се Татяна, приемайки тортата. — Сядайте, тъкмо запарих прясно чайче.
