На следващата сутрин Марина стана по-рано от обичайното, за да може спокойно да се захване с работата си.
Не беше минало много време, откакто се бе потопила в изчисленията, когато чу познатото скърцане на входната врата — свекърва ѝ отново бе влязла без да се обади предварително. — Мариночка, вкъщи ли си? — долетя сладникавият ѝ глас.
Марина се престори, че не я чува.
Но още преди да успее да се съсредоточи, Галина Борисова вече стоеше зад гърба ѝ. — Пак ли си забита пред компютъра?
Толкова ли е трудно да отделиш малко време за разговор? — Работният ми ден е започнал.
Ако имате нужда да говорим — елате довечера, — отвърна спокойно Марина. — Работен ден! — с насмешка повтори свекърва ѝ, като се настани на дивана. — Ако ходеше на работа като нормалните хора…
Марина усети как челюстта ѝ се стяга. — В къщи изкарвам повече пари от Николай.
Това проблем ли е? — Пари не са всичко.
По-важни са децата, уютът, семейството.
А ти само си висиш в твоя интернет. — В този „интернет“ извършвам анализи за международни компании, — Марина се стараеше да запази хладнокръвие. — И това е по-важно от това да сготвиш на мъжа си? — подхвърли свекърва ѝ с язвителен тон. — Вчера сам ми каза, че яде по заведения, защото у дома никой не го чака с топла вечеря!
Марина стисна химикалката в ръката си толкова силно, че мастилото се разля по листа, оставяйки черно петно. — Значи сега съм виновна и за това, че синът ви предпочита ресторантската храна пред домашната? — гласът ѝ трепна — не от слабост, а от изтощение. — А не е ли така? — Галина Борисова вдигна брадичка с предизвикателен жест. — Жената е длъжна да се грижи за съпруга си.
А ти си се затворила сред таблици и числа.
В Марина започна да се натрупва напрежение.
Колко пъти вече се бе опитвала да обясни, че именно нейната работа осигурява прехрана не само за нея и Николай, но и позволява да помагат на родителите си?
Колко пъти бе изтъквала, че благодарение на тези „числа и таблици“ успяха да вземат ипотека и да направят ремонт?
Но за Галина Борисова всичко това си оставаше „несериозно“. — Няма да се оправдавам повече, — каза Марина, като погледна свекърва си право в очите. — Николай е зрял човек и може да се грижи за себе си. — Е, ясно е, че не си истинска домакиня! — възкликна свекърва ѝ с театрален жест. — Жената трябва да се жертва в името на семейството. — А мъжът? — усмихна се горчиво Марина. — Той няма ли също отговорности?
Галина Борисова вече поемаше дъх, за да ѝ възрази, но в този миг се чу трясък от вратата — Николай се прибра.
Влезе в хола и веднага зърна майка си, която вече бе заела позата на наранена жертва. — Николайче, страшно ме наранява нейното безразличие… — започна тя. — Идвам с добри намерения, а тя се държи с мен като с чужда. — Мамо, стига толкова, — прекъсна я уморено Николай. — Току-що се прибрах от работа, не започвай. — Значи си на нейна страна! — избухна свекърва му. — Винаги я защитаваш!
Марина стоеше мълчаливо, наблюдавайки как съпругът ѝ се лута между двете.
В погледа му се четеше и изтощение, и раздразнение. — Не мога повече да живея сред постоянни разпри, — прокара ръка по лицето си Николай. — Или ще намерите начин да се разбирате, или… — замълча, но всичко беше пределно ясно.
Марина усети студ, който се разля вътре в нея. — Или какво, Николай? — прошепна тихо.
— Или не виждам как ще продължим напред.
В стаята настъпи тишина.
Галина Борисова, доволна, че най-сетне е успяла да докосне сина си със своите думи, се изправи и тръгна към изхода: — Помисли, Николайче, кой заслужава да бъде до теб — майката, която те е отгледала, или жената, за която работата е по-важна от семейството.
Вратата се затвори с трясък след нея.
Марина се обърна към съпруга си.
Той не посмя да я погледне. — Наистина ли така мислиш? — попита тя почти безгласно.
Николай не каза нищо.
Но мълчанието му издаваше повече, отколкото думите биха могли.
Марина се обърна отново към лаптопа.
