— Това сериозно ли е? — Марина свали слушалките си с рязко движение и погледна свекърва си с недоверие.
Пред нея стоеше Галина Борисова, държаща ножица.
Само преди миг кабелът на скъпите ѝ служебни слушалки беше цял, а сега безпомощно висеше с разполовен край. — Вече десет минути ти говоря! — заяви Галина с предизвикателен тон, хвърляйки ножицата върху масата. — А ти си забила носа в музиката, все едно съм невидима.
Марина откъсна поглед от екрана на лаптопа, където курсорът премигваше насред недовършен доклад, и се вгледа в отрязания кабел.
В съзнанието ѝ кънтеше една мисъл: до крайния срок оставаха по-малко от три часа. — Галина Борисова, това бяха служебните ми слушалки.
Струваха осем хиляди лева.
Предупредих ви, че работя по спешен проект. — Работа, работа! — размахвайки ръце, възкликна свекървата. — На моите години имах кариера, семейство и дете!
А ти — три години омъжена за Николай и все още седиш пред компютъра, сякаш си чужда в собствения си дом!
Марина пое дълбоко въздух.
Този вид спор се повтаряше отново и отново, откакто Галина се сдоби с ключове от апартамента им „за всеки случай“.
На практика това ѝ осигури свободен достъп до личното им пространство. — Работя от вкъщи.
За мен това е офис и ми трябва тишина — подчерта тя. — Офис! — изимитира я Галина. — Цял ден си вкъщи и играеш на компютърни игри.
Какво му е работното?
Времето минаваше.
Марина отвори чекмедже, извади евтини резервни слушалки и ги включи в лаптопа. — Предлагам да обсъдим всичко довечера, когато Николай се върне — каза тя с усилие да запази спокойствие.
Лицето на Галина пламна от обида. — Значи аз съм никоя тук! — избухна тя, грабна чантата си и се насочи към вратата. — Всичко ще разкажа на сина си!
Затръшването на вратата разтресе стъклата на бюфета.
Марина отново си сложи слушалките, но концентрацията вече бе изчезнала.
Прерязаният кабел на масата се превърна в символ на поредното нарушаване на личните ѝ граници.
Вечерта Николай се прибра мрачен. — Мама каза, че си я изгонила — започна без въведение. — Никого не съм гонила — отвърна Марина, без да се откъсва от вечерята. — Тя нахлу, преряза ми слушалките и вдигна скандал. — Твърди, че си слушала музика толкова силно, че не си я чула — каза Николай с намръщено изражение. — Работех с включени слушалки.
Слушалки, Николай!
Взе ножицата и ги унищожи в разгара на проекта. — Може би просто е искала да си поговорите… — Тогава да почака до вечерта! — избухна Марина. — Това, което правя, не е забавление.
Николай замълча.
Тишината му бе по-пронизваща от всякакви упреци. — И ти ли мислиш, че работата ми е несериозна? — прошепна тя. — Мисля, че можеше да бъдеш по-мека с мама.
Тя се тревожи. — Тревожи се?
Че печеля пари?
Че нямаме деца?
Че не се подчинявам на нейните разбирания? — Недей сега… — Аз не започвам, Николай.
Твоята майка идва тук всеки път като надзорник, проверяваща дали живея правилно. — Има право да идва, тя ми е майка! — А аз съм твоя съпруга!
И това е нашият дом! — Марина рязко хвърли кърпата на масата. — Омръзна ми да търпя всичко.
